Фибриногенът е белтък разтворим в плазмата, който се синтезира от чернодробните клетки. Участва в последната фаза на кръвосъсирването, превръщайки се ензимно в неразтворим фибрин. Фибринът медиира тромбоцити, ендотелни клетки, тъканна фибробластна пролиферация, образуване на капиляри и ангиогенеза, и по този начин насърчава тъканната реваскуларизация и заздравяване на рани. В допълнение към формиране на фибрин, фибриноген също насърчава кръвосъсирването чрез активиране на тромбоцитите.

За определяне на фибриноген се използва плазма, получена от венозна или капилярна кръв смесена с антикоагулант (натриев цитрат). Кръвта се взема сутрин на гладно и без приема на лекарства за минимум 12 часа.

Клинично значение
В кръвосъсирването се различават вътрешен и външен път. Вътрешният път започва в кръвта с активиране на вече циркулиращи проензими. Външният път започва в кръвоносните съдове, с отделянето на протеинови фактори от увредените клетки.

Външният път е първият, който се активира. Калций и витамин К са от съществено значение и за двата пътя. След сливане на двата пътя се включва фибриногена. Намаление на фибриногена или дисфункция има при различни вродени и придобити състояния. Тези нарушения водят до тежки епизоди на патологично кървене. Такива са конгениталната афибриногенемия, хипофибриногенемия и дисфибриногенемия, както и придобита дисфибриногенемия и криофибриногенемия.

Концентрацията на фибриногена е понижена при необяснимо или продължително кървене, тромбоза, тежко чернодробно увреждане, DIC, бременост, абнормна фибринолиза, травми. Определянето му се налага и при отклонения в резултатите за PT и аРТТ.

Фибриногенът е “положителен” протеин на острата фаза, т.е. кръвните му нива се повишават в отговор на системно възпаление и тъканно увреждане. Той също е повишена при различни видове туморни заболявания (на стомаха, белия дроб, простатата и яйчниците), инсулт или инфаркт, орални контрацептиви съдържащи естрогени, стероиди, затлъстяване, диабет и упорити пушачи.