ТТ е фактор от кръвосъсирването. ТТ измерва времето за превръщане на фибриногена във фибрин. Той се използва за диагностициране на нарушения на кръвосъсирването и за оценка на ефективността на фибринолитичната терапия. Разликата във времето между теста и „нормално съсирване“ показва отклонение в превръщането на фибриноген (разтворим протеин) в фибрин (неразтворим протеин). Следва фибринолиза медиирана от плазмин, при която се получават фибриноген и фибрин деградационни продукти (D-dimers).

За определяне на ТТ се използва плазма получена от венозна или капилярна кръв смесена с антикоагулант (натриев цитрат или оксалат). Кръвта се взема сутрин на гладно и без приема на лекарства за поне 12 часа. Изследването трябва да се осъществи до 8 ч от вземането на кръвта.

Клинично значение
ТТ е показател за деградацията на фибрина до фибрин деградационни продукти. Той служи за оценка ефективността на фибринолитичната терапия и за нарушения в кръвосъсирването. Тестът е показател за превръщането на разтворимия фибриноген в неразтворим фибрин, както и за дефицит и аномалии на фибриногена. Дисфибриногенемията, повишените нива на продукта на фибриновото разграждане и парапротеините могат да пречат на фибриновата полимеризация, като по този начин фалшиво удължават ТТ. Амилоидозата може да инхибира превръщането на фибриногена в фибрин, което също удължава ТТ. При някои злокачествени заболявания е известно, че хепариновите антикоагуланти са причина за удълженото ТТ. Последното е полезен тест при хронична анемия, прекомерно кървене, мониторинг на антикоагулантната терапия, оценка способността за съсирване преди операцията.

Удължено тромбиново време може да показва: чернодробно разстройство, дефицит на витамин К, антикоагулантна терапия, колагенно разстройство, дисеминираната интраваскуларна коагулация (DIC), неоплазма, хроничен панкреатит, синдром на токсичен шок, лупус антикоагуланти.

Скъсено ТТ може да показва: тромбоза, емболия, увреждане на тъканите поради липса на кръвен поток (инфаркт), миелом.