TSH – Тироид-стимулиращ хормон

Резюме за TSH

Какво представлява TSH

Тиреотропния хормон (TSH) е пептиден хормон, който се отделя от клетките на предния дял на хипофизата (аденохипофиза). TSH e основният регулатор на всички процеси в клетките на щитовидната жлеза – нейната морфология (увеличава теглото и кръвснабдяването на жлезата), функционална активност (засилва натрупването на йод и синтеза на хормоните) и метаболитни ефекти (повишава кислородната консумация и използването на глюкоза).

Нивото на TSH не е постоянно през цялото денонощие, а се характеризира с определена цикличност, поради което е желателно изследването на нивото му да става в ранните сутрешни часове.

Нивото на TSH се регулира от 2 фактора:

• Нивото на щитовидните хормони в кръвта – на принципа на отрицателната обратна връзка като водеща е ролята на Т₃.

• Хипоталамичния тиреотропен рилизинг хормон (TRH), чиято синтеза също се контролира от нивото основно на Т₃.

Показания за изследване TSH

Най-чувствителният показател за функцията на щитовидната жлеза е серумната концентрация на TSH.

Измерването му е скринингов тест за отхвърляне на тиреоидна дисфункция. Нормалните му стойности изключват първичен процес – заболяване, дължащо се на процес в самата щитовидна жлеза.

Определянето нивата на TSH има ключова роля в диагностиката на заболявания на щитовидната жлеза.

TSH е основен показател за проследяване на лечението при пациенти с хипертиреоидизъм (повишена функция) или хипотиреоидизъм (понижена функция):

• При дозиране на заместителната терапия с L-тироксин нивата на TSH трябва да се поддържат в тесни граници. За получаване на достоверни резултати, измерването на TSH става най-рано 4-6 седмици след промяната на дозата.

• При проследяване на ефекта от тиреостатично лечение измерването на TSH има смисъл 3-6 месеца от началото на терапията, а при Базедова болест дори по-късно.

Тъй като TSH е основен растежен фактор за клетките на щитовидната жлеза, отдавна се предполага, че той е включен в патогенезата на рака на щитовидната жлеза и при пациенти с подобни заболявания прицелните стойности са много ниски.

Абсолютни показания за изследване на щитовидни хормони:

• Диагноза на изявените и субклинични форми на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм

• При съмнение за наличие на тиреоид-асоциирана офталмопатия (увреждане на очите – един от характерните симптоми на Базедова болест)

• Проследяване и мониториране на лечение на заболявания на щитовидната жлеза (тиреостатично или заместително лечение с левотироксин)

• Неонатален скрининг за хипотиреоидизъм

• Ритъмни сърдечни нарушения, особено от надкамерен тип

• При възрастни лица над 60 години с психични нарушения от депресивен тип.

Относителни показания:

• Болни с други автоимунни заболявания, които могат да се асоциират с автоимунна тиреоидна болест – Захарен диабет тип 1, Адисонова болест, Първична яйчникова недостатъчност, Пернициозна анемия, Системни заболявания на съединителната тъкан

• До 3 месеца след раждане при фамилна обремененост или при прекарано в миналото автоимунно тиреоидно заболяване

• При деца със забавено умствено и физическо развитие

• При тежки общи заболявания с цел търсене на синдрома на ниския Т₃

Как да се подготвя за изследването TSH

За изследване на TSH се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на кофеин съдържащи напитки (кафе, чай, енергийни напитки), лекарства и храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за TSH

• TSH в референтния интервал (между 0.350 – 4.940 µIU/mL) – с голяма вероятност изключва заболяване на щитовидната жлеза.

• Повишено ниво на TSH (над 4.940 µIU/mL) насочва към хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) – клиничен синдром, резултат от понижена секреция на щитовидни хормони (Т3 и Т4).

Хипотиреоидизмът се характеризира със забавен метаболизъм (променя се обмяната на мазнини, белтъци и въглехидрати) – повишават се нивата на холестерол и триглицериди поради пониженото разграждане и използване, белтъчния синтез и разграждане също са забавени, намалена е чревната абсорбция на глюкоза, нивото на инсулин е ниско.

Проявите на това заболяване включват:

• Суха, груба, хладна кожа с отоци, намалено окосмяване, суха и чуплива коса, повишена чувствителност към студ;

• Симптоми от страна на нервната система – апатия, забавен говор, разсеяност, смущения в паметта, болните стават сънливи поради забавените процеси, хипоксията и оточността на мозъка;

• Намалена дееспособност поради изменения в скелета и мускулите;

• Сърдечни промени, включително забавен сърдечен ритъм, намален ударен и минутен обем, намален контрактилитет на миокарда. Може да се стигне до развитие на сърдечна недостатъчност;

• Гастроинтестинален синдром със намалена подвижност на червата и запек.

Препоръчва се освен TSH, също така да се изследват и свободните фракции на щитовидните хормони (fT4 и fT3), които позволяват да се разграничат различните видове хипотиреоидизъм.

Хипотиреоидизмът бива:

• Първичен – болестният процес се развива в самата щитовидна жлеза. Нивото на свободните фракции на щитовидните хормони е ниско. Компенсаторно нивото на TSH в кръвта на болния е повишено значително.

• Вторичен – дължащ се на нарушения в хипофизата

• Третичен – дължащ се на нарушения в хипоталамуса

При вторичния и третичния хипотиреоидизъм TSH е с много ниски или неоткриваеми стойности. Поради намаленото стимулиращо действие на TSH върху щитовидната жлеза, едновременно са ниски и нивата на свободните фракции на щитовидните хормони. В този случай, за да се разграничи вторичен от третичен хипотиреоидизъм, се назначават допълнителни изследвания.

• Вродена резистентност към тиреоидните хормони – рядко заболяване на периферните тъкани – в този случай се наблюдават високи нива на TSH и високи нива на свободните фракции на щитовидните хормони.

• Понижено ниво на TSH (под 0.350 µIU/mL) насочва към хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

Хипертиреоидизмът се проявява с редица симптоми, дължащи се на повишеното ниво на щитовидните хормони (fT3 и fT4):

• Топла и влажна кожа, гуша, косопад

• От страна на нервната система – свръхвъзбудимост, дребен тремор (треперене) на ръцете, повишена нервност, безсъние.

• От страна на сърдечно-съдовата система има ускорен сърдечен ритъм, сърцебиене, хипертрофия на миокарда;

• Обща слабост, отпадналост, безсилие, понижена работоспособност;

• Нарушения в обмяна – засилено разграждане на веществата с повишено образуване на топлина и непоносимост към топлина, обилно потене, повишени кислородни нужди, загуба на тегло (въпреки чувството на глад), спадане нивото на липидите като основен енергиен източник, понижена серумна глюкоза;

• Наблюдават се менструални нарушения и инфертилитет.

Най-честа причина за хипертиреоидизъм са Базедовата болест или наличие на свръх продуциращ хормони възел в жлезата.

Болестта на Базедов-Graves представлява класическо автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза се стимулира трайно от специфични автоантитела насочени към рецептора за TSH. Те са от клас IgG и се свързват с TSH рецептора като по този начин възпрепятстват свързването на самия TSH.

По този начин автоантитялото активира клетъчната ензимни системи по подобен начин, както това се осъществява от TSH, но активирането е много продължително.

В резултат се наблюдава засилено отделяне на щитовидни хормони (T4 и T3), които от своя страна потискат секрецията на TSH.

• Както хипотиреоидизмът, така и хипертиреоидизмът, при възрастни хора протичат с бедна и нехарактерна симптоматика. Това налага да се изследва щитовидната функция при такива пациенти, дори при слабо проявена симптоматика.

Интерференции

Поради структурно сходство, влияние върху синтеза и тъканния метаболизъм на TSH, някои лекарства могат да увеличат (Amiodarone, Propanolol, Carbamazepine, Cimetidine, литиеви соли и др.) или намалят (андрогени, кортикостероиди, Dopamine и др.) резултатите за TSH.

Някои автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати.

Кръвният серум е неподходящ за изследване на TSH в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за TSH. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.