TSH – Рецепторни антитела

Резюме за TSH

Какво представлява TSH-рецепторните антитела

TSH-рецепторът е трансмембранен гликопротеин, който се намира на мембраната на клетките на щитовидната жлеза. Хормонът на предния дял на хипофизата – TSH се свързва посредством този рецептор с щитовидните клетки и по този начин повлиява тяхната дейност.

TSH e основният регулатор на всички процеси в клетките на щитовидната жлеза – нейната морфология (увеличава теглото и кръвснабдяването на жлезата), функционална активност (засилва натрупването на йод и синтеза на хормоните) и метаболитни ефекти (повишава кислородната консумация и използването на глюкоза).

Нормално, връзката между TSH и неговия рецептор е краткотрайна.

TSH-рецепторните антитела се образуват в организма при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Те се свързват с TSH-рецептора, но за разлика от връзката на TSH, свързването на TSH-рецепторните антитела с рецептора е трайно.

Това води до постоянна стимулация на щитовидната жлеза, която не се поддава на физиологичните контролни механизми. В резултат се наблюдава значително повишение на синтезираните и отделени хормони на щитовидната жлеза (Т3 и Т4) и клинично проявено тиреотоксично състояние (хипертиреоидизъм – повишена функция).

TSH-рецепторните антитела са от клас IgG и са хетерогенни. В зависимост от техния механизъм на действие (ефектът им върху клетките на щитовидната жлеза), те биват:

• Стимулиращи (Активиращи) – асоциират се с хипертиреоидизъм
• Блокиращи – асоциират се с различни форми на тиреоидит
• Неутрални – не оказват ефект върху рецептора

Възможно е у един пациент едновременно да се срещнат различни видове TSH-рецепторните антитела.

Показания за изследване TSH-рецепторните антитела

TRAbs се установяват при 70-100% от пациенти с болест на Базедов-Graves (автоимунен хипертиреоидизъм) – те са основен компонент в развитието (патогенезата) на това заболяване и се изследват като помощно средство в диагностиката и проследяване на ефектите от лечението му.

TSH-рецепторните антитела се изследват за:

• При съмнение за (за установяване или изключване на) диагнозата болест на Базедов-Graves

• Проследяване ефектът на лечението на болест на Базедов-Graves

Как да се подготвя за изследването TSH-рецепторните антитела

За изследване на TSH-рецепторните антитела се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на лекарства (особено биотин – витамин В7) и храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за TSH-рецепторните антитела

• Увеличени нива на TSH-рецепторни антитела (над 1.75 IU/l) показва, че тиреотоксикозата при този пациент е автоимунна (болест на Базедов-Graves), а не се касае на токсична нодуларна гуша. Макар, че двете заболявания протичат със сходна клинична картина, лечението им се различава.

Болестта на Базедов-Graves представлява класическо автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза се стимулира трайно от специфични TSH-рецепторните антитела. Те са от клас IgG и се свързват с TSH рецептора като по този начин възпрепятстват свързването на самия TSH.

По този начин автоантитялото активира клетъчната ензимни системи по подобен начин, както това се осъществява от TSH, но активирането е много продължително.

В резултат се наблюдава засилено отделяне на щитовидни хормони (T4 и T3), които от своя страна потискат секрецията на TSH.

Затова при тези пациенти, освен увеличение на TSH-рецепторните антитела се наблюдава и увеличение на Т3 и Т4 и понижение на TSH.

• Мониторинг на терапията при пациенти с болест на Базедов-Graves (ниски нива след лечение говорят за ремисия) и прогнозиране на рецидив (повторно повишение на нивата).

• При бременни с анамнеза за заболяване на щитовидната жлеза се препоръчва изследване на TSH-рецепторните антитела през последния триместър на бременността. Тъй като TRAb са от клас IgG, те преминават през плацентата и могат да предизвикат заболяване на щитовидната жлеза у плода.

• Повишени нива се откриват при 1-2% от здравите индивиди.

Интерференции

Някои лекарства могат да повлияят на резултатите за TSH-рецепторните антитела:

• Биотин

• Хепарин

• Фракциониран хепарин (Clexane) – само ако се прилага в много високи дози

Някои автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати.

Кръвният серум е неподходящ за изследване на TSH-рецепторните антитела в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за TSH-рецепторните антитела. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.