ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА

АНТИ-ТИРЕОГЛОБУЛИНОВИ АНТИТЕЛА

Резюме за ТАТ

Алтернативни наименования на теста:

Анти-Тиреоглобулинови Антитела (Anti-Tg Ab) / ТАТ

Апарат:

Alinity i/ Architect c8000

Метод:

CMIA (chemiluminescent microparticle immunoassay)

Мерна единица:

IU/ml

Референтна стойност:

0.00 – 4.11

Необходим биологичен материал:

Кръвен серум

Условия за пробовзимане:

Най-добре е пробата да се вземе в ранните сутрешни часове.

Ограничения:

В деня на изследването, пациентът следва да се въздържа от прием на храна.

Интерференции:

Тежка хемолиза, липемия, хипербилирубинемия, някой лекарства

Резултат:

Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване.

Какво представлява ТАТ

Тиреоглобулинът е гликопротеин и е един от основните компоненти на щитовидната жлеза. Функцията му е свързана с натрупването на йод в жлезата и синтезата на щитовидните хормони (Т3 и Т4).

Антитела срещу тиреоглобулина са характерни за някой автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (лимфоцитно – инфилтративни тиреоидити), най-вече тиреоидит на Хашимото и болест на Базедов-Graves.

За разлика от автоантителата срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ), автоантителата срещу тиреоглобулиня (ТАТ) нямат отношение към патогенезата на тези заболявания, а са само индикатор за наличието на заболяване.

Показания за изследване ТАТ

Изследване на ТАТ е в допълнение и в помощ на поставяне на конкретна диагноза при заболяване на щитовидната жлеза. За получаване на пълна информация се препоръчва едновременно изследване и на МАТ, TSH, fT3/fT4 и др.

  • Повишени нива на ТАТ се наблюдават в 75-80% от пациентите с тиреоидит на Хашимото.

  • Повишени нива на ТАТ се срещат и в над 30% от пациентите с болест на Базедов-Graves.

  • При пациенти с карцином на щитовидната жлеза се препоръчва периодично изследване на тиреоглобулин като туморен маркер, но също така се препоръчва проследяване нивото и на ТАТ (повишен в 30-60% от случаите).

Освен при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, повишени нива на ТАТ често се откриват и при други автоимунни заболявания, например:

  • Ревматоиден артрит

  • Пернициозна анемия

  • Първи тип захарен диабет

Леко повишени нива на ТАТ се откриват и индивиди без клинична проява на изброените заболявания, по-често при жени и в напреднала възраст.

Тиреоидит на Хашимото

Органоспецифично автоимунно заболяване с хронично протичане. Обичайно протича безсимптомно, пациентите са в добро общо състояние. Основният белег е нарастването на щитовидната жлеза (гуша).

  • Около 1/3 от случаите са с хипотиреоидизъм (понижени нива на Т3 и Т4, повишени нива на TSH), който в 18% от случаите остава траен, останалите случаи е преходен;

  • 1/3 от пациентите са със запазена щитовидна функция (еутиреоидизъм – нормални нива на Т3, Т4 и TSH);

  • Латентен субклиничен хипотиреоидизъм се открива при 1/3 от клинично еутиреоидните лица;

  • 3-5% развиват хипертиреоидизъм (повишени нива на Т3 и Т4, понижени нива на TSH).

  • В повечето случаи се наблюдава наличие на анти-тиреоглобулинови антитела (ТАТ) и антитела срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ).

  • Сравнително често са повишени единствено антителата срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ) при нормални стойности за ТАТ.

  • В около 1% от случаите са повишени единствено анти-тиреоглобулиновите антитела (ТАТ).

Лечение се прилага само при проявен или латентен хипотиреоидизъм

Как да се подготвя за изследването ТАТ

За изследване на ТАТ се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за ТАТ

Измерването на антителата ТАТ представлява един от множество параметри в многостъпалния процес на диагностициране на заболяване на щитовидната жлеза.

При поставяне на диагноза на заболяване на щитовидната жлеза е необходимо назначаването на комбинация от изследвания, които да са във връзка с конкретната клинична симптоматика при пациента.

Това се обуславя от няколко фактора:

  • Макар, че ТАТ е характерен за някой заболявания на щитовидната жлеза, той не се среща при всички лица, страдащи от тях. Тоест нормални стойности не изключват напълно наличието на автоимунното заболяване.

  • Същевременно до 20% от изследваните лица показват повишени нива на ТАТ, при нормална клинична картина и без други отклонения във функцията на щитовидната жлеза, тоест повишените антитела не са сигурен индикатор за наличието на автоимунното заболяване.

  • Титъра (количеството) на ТАТ не винаги корелира с активността на процеса.

При ремисия, повторното покачването на титъра обикновено говори за рецидив на заболяването.

Интерференции

Някой автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати. Макар и незначително, резултатите за ТАТ могат да се повлияят от наличието на следните автоантитела:

  • Антинуклеарни антитела (ANA)

  • Антитела при Ревматоиден артрит

  • Антитела при системен лупус еритематозус (SLE)

  • Антитела при първи тип захарен диабет

  • Антитела при болест на Крон

  • Антитела при множествена склероза

  • Антитела при язвен (улцерозен) колит

  • При повишение на общия IgG

Кръвният серум е неподходящ за изследване на ТАТ в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за TSH. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.

Skip to content