fT3 – Свободен трийодтиронин

Резюме за fT3

Алтернативни наименования на теста:	Трийодтиронин/ Свободен Т3 (Free T3 / fT3)
Апарат:	Alinity i/ Architect c8000
Метод:	CMIA (chemiluminescent microparticle immunoassay)
Мерна единица:	pg/mL
Референтна стойност:	1.580 – 3.910
Необходим биологичен материал:	Кръвен серум
Условия за пробовзимане:	Най-добре е пробата да се вземе в ранните сутрешни часове.
Ограничения:	В деня на изследването, пациентът следва да се въздържа от прием на кофеин съдържащи напитки (кафе, чай, енергийни напитки), лекарства и храна.
Интерференции:	Тежка хемолиза, липемия, хипербилирубинемия, някои лекарства
Резултат:	Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване.

Какво представлява fT3

Щитовидната жлеза (тиреоидея) е най-голямата жлеза с вътрешна секреция (20-25 грама). Намира се в предния дял на шията. Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак.

Трийодтиронин (Т3) е един от хормоните на щитовидната жлеза. В кръвта той циркулира в две форми:

• Свързана форма – Трийодтиронинът се свързва с плазмени протеини (тироксин – свързващия глобулин, тироксин-свързващия преалбумин, серумен албумин). Свързването на хормона с протеини възпрепятстват елиминирането му през черния дроб и бъбреците като по този начин се осигурява депо за нуждите на организма и се постига равновесие със свободния хормон.

• Свободна форма (free T3 / fT3) – тя е под 0,3 % от общото количество на хормона и е метаболитно активната форма.

Тъй като единствено свободната форма притежава биологично действие, а количеството на свързаната форма зависи и от фактори, извън щитовидната жлеза, определянето на свободната форма (fT3) е по-информативно за реалното състояние на организма.

Двата хормона – Т3 и Т4, имат сходни ефекти върху организма, но Трийодтиронин е в значително по-ниски количества, но има по-голяма активност. Той се образува в щитовидната жлеза или чрез превръщането на Т4 в Т3 в периферните тъкани.

Всички клетки в тялото са прицелни за щитовидните хормони!

• Тиреоидните хормони имат силен ефект върху много основни физиологични процеси като физическото и нервно-психическото развитие, растежа и обмяната.

• Специфичният метаболитен ефект на щитовидните хормони включва:

• • Влияние върху белтъчния синтез – стимулират синтеза на протеини;

  • Влияние върху въглехидратната обмяна, като краен ефект се постига повишено постъпване на глюкоза в периферната кръв и усиленото й използване;

  • Влияние върху липидната обмяна – в резултат в кръвта постъпват повече масти, които се използват за осигуряване на енергийните нужди на ускорения метаболизъм.

• Основното биологично действие на щитовидните хормони е стимулиране производството на топлина вследствие на засилване на окислителните процеси. Отделя се голямо количество енергия, която се използва за нуждите на повишения метаболизъм.

• Специфични ефекти върху органите и системите:

  • Върху сърдечно-съдовата система – ускоряват сърдечната честота, увеличават пулсовото налягане и ударния обем;

  • Върху нервната система – абсолютно необходими са за нормалното развитие. При вроден дефицит се установяват трайни нервно-психични отклонения;

  • Върху храносмилателната система – имат отношение към перисталтиката на червата и поддържане на нормалното pH на стомашните сокове.

Показания за изследване fT3

Макар, че при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза или при проследяване ефектите от терапията на такова заболяване изследването на TSH и fT4 е с водещо значение, измерването и на fT3 може да допринесе за получаване на допълнителна полезна информация.

Необходимост за измерване на fT3 има при съмнение за дефект на дейодиназите (ензимите, които превръщат T4 в T3 в периферните тъкани) или при съмнение за T3-токсикоза – наблюдава се в около 10% от случаите на хипертиреоидизъм, при които се повишава единствено нивото на T3, а T4 e в нормални стойности.

За подпомагане на прогнозата при пациенти с болест на Basedow-Graves – повишена концентрация на fT3 преди започване на терапията насочва към повишена риск за рецидив);

Абсолютни показания за изследване на щитовидни хормони:

• Диагноза на изявените и субклинични форми на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм

• При съмнение за наличие на тиреоид-асоциирана офталмопатия (увреждане на очите – един от характерните симптоми на Базедова болест)

• Проследяване и мониториране на лечение на заболявания на щитовидната жлеза (тиреостатично или заместително лечение с левотироксин)

• Неонатален скрининг за хипотиреоидизъм

• Ритъмни сърдечни нарушения, особено от надкамерен тип

• При възрастни лица над 60 години с психични нарушения от депресивен тип.

Относителни показания за изследване на щитовидни хормони:

• Болни с други автоимунни заболявания, които могат да се асоциират с автоимунна тиреоидна болест – Захарен диабет тип 1, Адисонова болест, Първична яйчникова недостатъчност, Пернициозна анемия, Системни заболявания на съединителната тъкан

• До 3 месеца след раждане при фамилна обремененост или при прекарано в миналото автоимунно тиреоидно заболяване

• При деца със забавено умствено и физическо развитие

• При тежки общи заболявания с цел търсене на синдрома на ниския Т₃

Как да се подготвя за изследването на fT3

За изследване на fT3 се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на кофеин съдържащи напитки (кафе, чай, енергийни напитки), лекарства и храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за fT3

За недвусмислена интерпретация на получените резултати, е добре, освен fT3, да се изследват паралелно TSH и fT4 или други специфични тестове за щитовидна жлеза (TAT (anti TG); MAT (anti TPO); TSH-рецепторни антитела, Тиреоглобулин и др.).

• fT3 в референтния интервал (между 1.580 – 3.910 pg/mL) и нормални стойности за TSH и fT4 – говорят за еутиреоидидно състояние, т.е. нормална функция на щитовидната жлеза.

• Понижено ниво на fT3 (под 1.580 Pg/mL), понижено ниво на fT4 и повишено ниво на TSH – хипотиреоидизъм (понижена функция на жлезата).

Хипотиреоидизмът се характеризира със забавен метаболизъм (променя се обмяната на мазнини, белтъци и въглехидрати) – повишават се нивата на холестерол и триглицериди поради пониженото разграждане и използване, белтъчния синтез и разграждане също са забавени, намалена е чревната абсорбция на глюкоза, нивото на инсулин е ниско.

Проявите на това заболяване включват:

• Суха, груба, хладна кожа с отоци, намалено окосмяване, суха и чуплива коса, повишена чувствителност към студ;

• Симптоми от страна на нервната система – апатия, забавен говор, разсеяност, смущения в паметта, болните стават сънливи поради забавените процеси, хипоксията и оточността на мозъка;

• Намалена дееспособност поради изменения в скелета и мускулите;

• Сърдечни промени, включително забавен сърдечен ритъм, намален ударен и минутен обем, намален контрактилитет на миокарда. Може да се стигне до развитие на сърдечна недостатъчност;

• Гастроинтестинален синдром със намалена подвижност на червата и запек.

Съвместното изследване на TSH и свободните фракции на щитовидните хормони (fT3 и fT4) позволява да се разграничат различните видове хипотиреоидизъм.

Хипотиреоидизмът бива:

• Първичен – болестният процес се развива в самата щитовидна жлеза. Нивото на свободните фракции на щитовидните хормони е ниско. Компенсаторно нивото на TSH в кръвта на болния е повишено значително.

• Вторичен – дължащ се на нарушения в хипофизата

• Третичен – дължащ се на нарушения в хипоталамуса

При вторичния и третичния хипотиреоидизъм TSH е с много ниски или неоткриваеми стойности. Поради намаленото стимулиращо действие на TSH върху щитовидната жлеза, едновременно са ниски и нивата на свободните фракции на щитовидните хормони. В този случай, за да се разграничи вторичен от третичен хипотиреоидизъм, се назначават допълнителни изследвания.

• Вродена резистентност към тиреоидните хормони – рядко заболяване на периферните тъкани – в този случай се наблюдават високи нива на TSH и високи нива на свободните фракции на щитовидните хормони.

• Нормално ниво на fT3 (между 1.580 – 3.910 pg/mL), нормално ниво на fT4 и повишено ниво на TSH – субклиничен хипотиреоидизъм (начален стадий или по-леко протичане на заболяването).

• Повишено ниво на fT3 (над 3.910 pg/mL), повишено ниво на fT4 и понижено ниво на TSH – хипертиреоидизъм (повишена функция на жлезата).

Хипертиреоидизмът се проявява с редица симптоми, дължащи се на повишеното ниво на щитовидните хормони (fT3 и fT4):

• Топла и влажна кожа, гуша, косопад

• От страна на нервната система – свръхвъзбудимост, дребен тремор (треперене) на ръцете, повишена нервност, безсъние.

• От страна на сърдечно-съдовата система има ускорен сърдечен ритъм, сърцебиене, хипертрофия на миокарда;

• Обща слабост, отпадналост, безсилие, понижена работоспособност;

• Нарушения в обмяна – засилено разграждане на веществата с повишено образуване на топлина и непоносимост към топлина, обилно потене, повишени кислородни нужди, загуба на тегло (въпреки чувството на глад), спадане нивото на липидите като основен енергиен източник, понижена серумна глюкоза;

• Наблюдават се менструални нарушения и инфертилитет.

Най-честа причина за хипертиреоидизъм са Базедовата болест или наличие на свръх продуциращ хормони възел в жлезата.

Болестта на Базедов-Graves представлява класическо автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза се стимулира трайно от специфични автоантитела насочени към рецептора за TSH. Те са от клас IgG и се свързват с TSH рецептора като по този начин възпрепятстват свързването на самия TSH.

По този начин автоантитялото активира клетъчната ензимни системи по подобен начин, както това се осъществява от TSH, но активирането е много продължително.

В резултат се наблюдава засилено отделяне на щитовидни хормони (T4 и T3), които от своя страна потискат секрецията на TSH.

• Нормално ниво на fT3 (между 1.580 – 3.910 pg/mL), нормално ниво на fT4 и понижено ниво на TSH – субклиничен хипертиреоидизъм (начален стадий или по-леко протичане на заболяването).

• Повишено ниво на fT3 (над 3.910 pg/mL), нормално или понижено ниво на fT4 и понижено ниво на TSH – Т3 хипертиреоидизъм (Т3 токсикоза).

• Както хипотиреоидизмът, така и хипертиреоидизмът, при възрастни хора протичат с бедна и нехарактерна симптоматика. Това налага да се изследва щитовидната функция при такива пациенти, дори при слабо проявена симптоматика.

Интерференции

Поради структурно сходство, влияние върху синтеза и тъканния метаболизъм на fT3, някои лекарства могат да увеличат (Amiodarone, Propanolol, Carbamazepine, Cimetidine, литиеви соли и др.) или намалят (андрогени, кортикостероиди, Dopamine и др.) резултатите за fT3.

Някои автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати.

Кръвният серум е неподходящ за изследване на fT3 в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за fT3. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.