Резюме за ХРОМОГРАНИН А
| Алтернативни наименования на теста | Chromogranin A, CgA |
| Мерна единица | ng/ml |
| Референтна стойност | < 100 ng/ml |
| Необходим материал | Пълна кръв ЕДТА |
| Условия за пробовземане | Сутрин на гладно |
| Ограничения | Една седмица преди провеждане на изследването трябва да бъде спрян приемът на лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа (Омепразид), Н2-блокерите (циметидин, рамитидин), инхибиторите на обратното захващане на серотонин |
| Резултат | Получава се в рамките на 10 работни дни |
Какво представлява Хромогранин А?
Хромогранин А е протеин, който се синтезира от невроендокринните клетки, които са разположени в различни органи. Тези клетки секретират хормони в отговор на стимули от нервната система. Хромогранинът има циркаден ритъм на секреция с най-ниски стойности сутрин и по-високи нива следобяд и късно вечерта. Отделя се чрез бъбреците. Той се използва като туморен маркер. Изследването може да бъде назначено в комбинация с неврон-специфична енолаза или 5-хидроксииндолоцетна киселина (5-HIAA).
Показания за провеждане на изследването:
Изследването на Хромогранин А се провежда при съмнение за наличие на невроендокринен тумор (особено карциноидни тумори), както и за проследяване на отговор на терапията или появата на рецидив. Изследването се препоръчва при признаци на зачервяване на лицето и шията, симптоми от страна на гастроинтестиналния тракт, дихателната система. Изследването се провежда и при съмнение за феохромоцитом, някои хипофизни тумори, както и като допълнителен показател за прогнозиране преживяемостта при карцином на простата.
Подготовка за изследването:
Кръвна проба се взема сутрин на гладно. Необходимо е една седмица преди провеждане на изследването да бъде спрян приемът на медикаменти от групата на инхибиторите на протонната помпа като Омепразид, както и Н2-рецепторните антагонисти (рамитидин, циметидин) и инхибиторите на обратното захващане на серотонин.
Интерпретация на резултатите:
Повишени стойности се наблюдават при карциноидни тумори, които се образуват основно в храносмилателния тракт (стомах, черва, панкреас) или белите дробове, както и феохромоцитом. Туморният обем и високият пролиферативен индекс са свързани пропорционално с нивата на показателя.
Стойностите могат да бъдат повишени и при възпалителни заболявания на червата, хроничен бронхит, чернодробно заболяване, бъбречна недостатъчност.