Какво е хемоглобин?
Хемоглобинът (Hb или HGB) е желязосъдържащ протеин в еритроцитите. Хемоглобинът пренася кислород от белите дробове към тъканите. Освен кислород хемоглобинът пренася и въглероден диоксид. Всички органи и тъкани имат нужда от хемоглобин (респ. кислород), затова е необходимо хемоглобинът в кръвта да се поддържа в определени граници. Хемоглобинът е основен протеин в зрелите червени кръвни клетки. Всички еритроцити съдържат над 600 милиона хемоглобинови молекули. През различните етапи от развитието на един организъм хемоглобинът също е различен. По време на феталното развитие – фетален хемоглобин (HbF, α2γ2). След раждането основен е хемоглобинът A (α2β2): над 95% и хемоглобинът А2 (α2δ2): 1,5-3,5%. При различните анемии се синтезират и други видове хемоглобин освен А и А2 – хемоглобин Е, F , Н, S и други.

Кога се изследва хемоглобин?
Изследването на хемоглобина е основна част от ПКК. Той е много важен показател.
Изследва се при:

• оценка на здравословното състояние;
• съмнение за анемия или анемичен синдром;
• кръвозагуба;
• преди операция и други.

Промени в концентрацията на хемоглобин:

• високо съдържание на хемоглобин се среща при повишен кислородно-транспортен капацитет – поради тютюнопушене, пребиваване на голяма височина, или защото има повишено производство на еритроцити – за компенсиране хронично ниски нива на кислород в кръвта поради сърдечна или белодробната дисфункция, дисфункция на костния мозък, прием на наркотици или еритропоетин. Висок хемоглобин може да има и при полицитемия вера, хронично обструктивно белодробно заболяване, вродено сърдечно заболяване при възрастни, емфизема, сърдечна недостатъчност, рак на бъбреците или черния дроб и други.
• намалена концентрация на хемоглобин се среща при различните анемии и анемични синдроми – апластична анемия, желязодефицитна анемия, кръвозагуба, рак, СПИН, химиотерапевтични лекарства, цироза, лимфом на Ходжкин, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна болест, левкемии, миелом и други.

Подготовка на пациента за изследване на хемоглобин
Преди изследването пациентът е на обичайния за него хранителен режим и физическа активност. Провежда се след задължителна 12 часова гладна пауза. При спешни състояния може да се изследва по-всяко време, но интерпретацията се съобразява с условията.