Трихинелоза (Trichinellosis) МКБ В75
Всяка година, когато настъпи времето на масовата консумация на домашно приготвени суджуци, луканки, пастърми, наденици и други месни деликатеси се появява и трихинелозата. Заболяването се среща по-често в полупланинските и планински райони, когато започне ловът на глигани. Заболяването е разпространено сред дивите хищници (вълк, чакал, лисици, мечки) и всеядни животни (глиган, плъхове, мишки и др.). Много често трихинелозата се пренася от природните огнища и сред домашните свине. Паразита се намира в мускулните влакна на животното и остава жив при сушенето на колбасите или недостатъчно термично обработеното месо. При дълбоко замразените или консервирани меса паразита загива, но остават токсични продукти. Осоляването, опушването и изсушаването не унищожават трихинелните ларви.
Клинична картина
Заболяването започва след кратък инкубационен период и тежестта му се определя от количеството на изяденото месо и интензитета на опаразитяването. Широко разпространеното мнение сред ловците, че изпития алкохол по време на храненето с опаразитено месо убива трихинелите до сега не е потвърдено. Първите симптоми на трихинелозата са грипоподобни: обща отпадналост, гадене, повръщане, температура, болка и зачервяване на гърлото. Постепенно заболяването се задълбочава, появяват се оток и зачервяване на очите и лицето, обрив по кожата, болки в скелетната мускулатура. Трихинелите проникват в мускулните влакна на болния, капсулират се и могат да останат живи продължително време. След като загинат трихинелните ларви остава трайно нарушение на съкратителната функцията на мускулите. Заболяването може да протече леко, средно тежко, тежко с усложнения или да има смъртен изход при хора със съпътващи други хронични болести. Най- честите усложнения са от страна на сърдечно-съдовата система и белия дроб.
Диагноза
Диагнозата на първите случаи в една епидемия е по-трудна, тъй като появата на трихинелозните епидемии съвпада със сезонното увеличение на острите респираторни заболявания и грипа. От параклиничните изследвания най- често и рано се увеличават еозинофилните клетки и левкоцитите. Триадата- болки в мускулите, отоци около очите и еозинофилия до голяма степен насочват към диагнозата трихинелоза. След 15-20 дни от началото на консумацията в серума на болния се появяват специфични IgG антитела, които могат да се открият чрез серологично изследване. Най-често се прилага реакция ELIZA IgG, която е високо чувствителна и специфична.
Профилактика
Как можем да се предпазим от това заболяване? На първо място да бъдем изключително внимателни при консумацията на дивечово месо без сертификат и към домашно приготвените сушени дeликатеси. При отстрел на глигани, както и клане на домашни прасета месото задължително се изследва за трихинелоза от ветеринарните органи. Преболедувалите се диспансеризират за срок от 3 до 5 години с периодично изследване на IgG антитела.
За десет годишен период в страната ни са регистрирани 94 епидемични взрива и 123 спорадични случая с 3284 лица консумирали опаразитено месо. През 1994 и 1997 година са регистрирани и два смъртни случая. Информираността на населението и рисковите групи по отношение на това заболяване са важен елемент от обществената профилактика.