Токсокароза (Toxocariasis), Larva Migrans, МКБ B83
Токсокарозата е хелминтно заболяване с полиморфни клинични прояви от различни вътрешни органи, предизвикани от миграцията на ларви от животински произход в организма на човека.
Причинител на заболяването e Toxocara canis – хелминт паразитиращ в кучетата и Toxocara catis – паразит при котките. Малките кученца се заразяват в утробата на майката, както и чрез млякото. След 4-5 седмици паразитите достигат полова зрялост и отделят яйца в околната среда, чрез фекалиите на кучето. Източник на инвазията за хората е кучето, което заразява почвата, приземните плодове и зеленчуци, пясъчниците. Голямото разрастване на кучешката популация у нас определя повишен риск от заразяване на населението. Изследванията показват, че от 2% до 20% от населението по света има инвазия с Larva migrans. Установена е по-висока честота сред децата, младите хора и населението от селските райони.
От погълнатите яйца се излюпват ларви, които чрез кръвоносните съдове попадат в черния дроб, сърцето, белите дробове и други вътрешни органи. Там те се съхраняват продължително време като запазват жизнеспособността си. Основните клинични прояви на висцералната форма на заболяването са от страна на белите дробове: катари, бронхити, нощна кашлица, задух, ниска температура. При очната токсокароза ларвите могат да попаднат в ретината. Една от водещите и постояни лабораторни прояви е еозинофилията, която е висока и се запазва в продължение на месеци.
Лабораторната диагностика на токсокарозата е затруднена от факта, че T. canis не стига до полова зрялост в организма на човека и не продуцира яйца. Важно значение за диагнозата е контакта с кучето и външната среда (почва, пясък и др.) Диагностиката на заболяването се основава изключително на серологичните методи, с които се откриват специфични антитела. Характерно за токсокарозата, е че титърът на IgG антителата се задържа продължително време – месеци и години, поради което е трудно да се разграничи острата от хроничната фаза на заболяването, както и да се проследи ефекта от лечението. Откриването на еозинофили над 10% и положителен резултат от изследването с ELISA до голяма степен са индикатори за токсокароза. В рутинната диагностика на заболяването се използва реакция ELISA IgG. Тя е с висока чувствителност и специфичност.
Когато се интерпретират резултатите от серологичните тестове трябва да се има предвид, че установяването на положителен резултат има ограничено диагностично значение. Само пациенти съвместими с токсокарната инфекция са подходящи за лечение. Серологичното изследване трябва да бъде придружено с отчитане на нивото на еозинофилията и общия серумен IgE.