ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА

ТИРЕОГЛОБУЛИН ХОРМОН

Резюме за Тиреоглобулин

Алтернативни наименования на теста:

Тиреоглобулин (Tg)

Апарат:

Architect c8000

Метод:

CMIA (chemiluminescent microparticle immunoassay)

Мерна единица:

ng/mL

Референтна стойност:

3.68 – 64.15

Необходим биологичен материал:

Кръвен серум

Условия за пробовзимане:

Най-добре е пробата да се вземе в ранните сутрешни часове.

Ограничения:

В деня на изследването, пациентът следва да се въздържа от прием на лекарства и храна.

Интерференции:

Тежка хемолиза, липемия, хипербилирубинемия, някой лекарства

Резултат:

Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване.

Какво представлява Тиреоглобулин

Тиреоглобулинът е гликопротеин, който се синтезира както в нормалните, така и в злокачествените клетки на щитовидната жлеза.

Нормално, тиреоглобулинът има отношение към синтезата на щитовидните хормони (Т3 и Т4), тяхното съхранение в жлезата и секрецията им в кръвообращението. Малка фракция от тиреоглобулинa също се отделя в кръвообращението и може да се открие в серума на здрави индивиди.

Тиреоглобулинът е специфичен белтък за щитовидната жлеза. Неговите нива в кръвта дават информация за масата на щитовидната жлеза.

Контролът над синтеза на тиреоглобулин се осъществява от същите фактори, които стимулират или потискат функцията на щитовидната жлеза.

Показания за изследване Тиреоглобулин

Тиреоглобулинът се използва най-вече като туморен маркер за проследяване на състоянието на пост-оперативни пациенти. Не всички злокачествени тумори на щитовидната жлеза произвеждат тиреоглобулин. Нивото му се покачва при т.нар. диференциран тиреоиден карцином.

Как да се подготвя за изследването Тиреоглобулин

За изследване на Тиреоглобулин се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на лекарства и храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за Тиреоглобулин

При интерпретиране на резултатите за Тиреоглобулин, е важно да се има предвид, че той представлява един от множество параметри в многостъпалния процес на диагностициране на заболяване на щитовидната жлеза.

При поставяне на диагноза на заболяване на щитовидната жлеза е необходимо назначаването на комбинация от изследвания, които да са във връзка с конкретната клинична симптоматика при пациента.

За проследяване на състоянието на пациенти със злокачествено заболяване на щитовидната жлеза, следва да се съпоставят резултатите от:

  • Лабораторен анализ – Тиреоглобулин, ТАТ, TSH, Т4/Т3. В допълнение могат да се изследват нивата на CEA, Калцитонин и други.

  • Образна диагностика, например ултразвуково изследване

  • Клинична симптоматика

  • При лица претърпели операция с пълно отстраняване на щитовидната жлеза (поради туморно заболяване или друга причина) с последваща лъчетерапия се очаква нивата на тиреоглобулина да бъдат много ниски или неоткриваеми. Най-добре е проследяване нивата на тиреоглобулин при такива пациенти да започне около 6-8 седмици след операцията и 6-12 месеца след лъчелечение. Проследяването следва да е ежегодно

  • Измерими нива на тиреоглобулин при такива пациенти, особено ако при предходно изследване нивата са били нулеви, насочва наличие на остатъчна тъкан от жлезата или към потенциален рецидив на заболяването или метастази.

  • Високи нива на тиреоглобулин са насочващи за туморно заболяване на щитовидната жлеза, но могат да се наблюдават и при други заболявания на жлезата, протичащи с увеличаване на обема и, например Ендемична Гуша, Тиреоидит на Хашимото, болест на Базедов-Graves и др., както и при бременност. Необходими са допълнителни изследвания.

  • Ниски нива на Тиреоглобулин могат да се наблюдават и при други състояния, например вродена аплазия на жлезата или вродени дефекти синтезата на щитовидните хормони, както и при супресивно лечение с тиреоидни хормони.

КАРЦИНОМ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Тиреоидният карцином е най-честият (90%) сред ендокринните карциноми. При жените е 2 до 4 пъти по-чест, отколкото при мъжете и е по-чест при лица, които са имали друго тиреоидно заболяване. Честотата му нараства след 60 годишна възраст.

В началото заболяването протича безсимптомно под формата на малък, плътен, с неравни контури, лошо отграничен от околните тъкани, подвижен и неболезнен възел.

Постепенно туморът нараства, появява се болезненост в щитовидната жлеза и/или регионалните лимфни възли и симптоми от компресия на околните тъкани. В напреднал стадий се появяват далечни метастази в кости, бели дробове, мозък, черен дроб и др.

Обикновено състоянието е еутиреоидно (т.е. хормоните на щитовидната жлеза Т3 и Т4 са с нормални стойности), освен ако карциномът не е възникнал на фона на друго заболяване, протичащо с отклонение в щитовидната функция.

Тоест изследването на щитовидните хормони и антитела няма диагностично значение, освен за изключването на друга патология.

В допълнение към образните и биопсичните тестове, в диагностичния процес се включва и изследването на туморни маркери:

  • Тиреоглобулин – увеличен при диференцираните карциноми;

  • Калцитонин – увеличен при медуларен карцином;

Интерференции

Най-съществена интерференция при определяне на Тиреоглобулин представлява наличието на Тиреоидни антитела (ТАТ) в серума. Такива антитела се срещат при около 25% от пациентите със злокачествено заболяване на щитовидната жлеза, до 90% от пациентите с Тиреоидит на Хашимото или болест на Базедов-Graves и при до 10% от здравите лица.

Тиреоглобулинът в пробата за анализ се свързва с ТАТ, вместо с реактива, което може да доведе до отчитането на фалшиво по-ниски резултати спрямо действителните.

Поради тази причина рутинно се препоръчва едновременното определяне на Тиреоглобулин и ТАТ.

Някой лекарства могат да увеличат или намалят резултатите за Тиреоглобулин, например биотин (витамин В7), Амиодарон, Карбимазол и Пропилтиоурацил (лекарства за лечение на хипертиреоидизъм), кортикостероиди и др.

Някой автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати, например ревматоиден фактор (Rheumatoid factor -RF).

Кръвният серум е неподходящ за изследване на Тиреоглобулин в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за Тиреоглобулин. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.

Skip to content