Тестостерон

Резюме за Тестостерон

Алтернативни наименования на теста Testosterone
Апарат Аlinity
Метод CMIA
Мерна единица ng/ml
Референтна стойност Жени 21 49 г.: 0.14 – 0.53 ng/ml;
Жени 50 80 г.: 0.12 – 0.36 ng/ml;
Жени 21 49 г.: 2.40 – 8.70 ng/ml;
Мъже 50 80 г.: 2.21 – 7.16 ng/ml.
Необходим материал Кръвен серум
Условия за пробовземане Сутрин на гладно без прием на храна, кафе и медикаменти
Ограничения Хемолизирана проба, липемичен серум
Интерференции Други структурноподобни циркулиращи стероиди
Резултат Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване

 

Какво представлява тестостеронът?

Тестостеронът е стероид, който основно се синтезира от Лайдиговите клетки на тестиса при мъжете и около 5% – чрез периферна конверсия в кожа, черен дроб и мастна тъкан на прекурсори, произведени в надбъбрека. Той е необходим за феталната мъжка диференциация, пубертетното развитие, поддържането на вторичните полови белези и сперматогенезата. Засилва синтезата на белтъци и намалява тяхното разграждане (анаболен ефект), ускорява растежа на костите, предизвика хипертрофия на мускулатурата, задържа натрий и вода, регулира сексуалната активност и  плодовитост, повишава либидото, засилва секрецията на еритропоетин. При жените се произвежда от яйчниците, надбъбрека и периферната конверсия на андростендион. Тестостеронът показва денонощен ритъм на секреция с най-високи стойности сутрин и най-ниски – вечер. Регулацията му се осъществява основно от ЛХ (лутеинизиращ хормон), както и от гонадолиберин и пролактин. Хипоталамусът секретира гонадотропин-рилизинг хормон, който се свързва с клетки в предния дял на хипофизата, и се освобождава ЛХ, стимулиращ секрецията на стероидни хормони в половите жлези. Секрецията на тестостерон, както при повечето хормони, се осъществява на принципа на отрицателната обратна връзка. Около 90% от количеството е свързано със специфичен глобулин, а останалите 10% са в свободна активна форма.

 

Показания за провеждане на изследването:

При мъже: съмнение за хипогонадизъм, синдром на Клайнфелтър, естрогенова терапия, чернодробна цироза, забавено пубертетно развитие, за диференциране на първична и вторична недостатъчност на тестисите. Ниските нива на тестостерона се свързват с намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулен тонус.

При жени: синдром на поликистозните яйчници, овариални тумори, овариална недостатъчност, инфертилитет, тумори на бъбреците или надбъбречна хиперплазия, андрогенен синром. При нарушен менструален цикъл, липса на овулация, увеличено окосмяване (хирзутизъм), загрубяваване на гласа, атрофия на млечните жлези, алопеция е препоръчително да се изследват нивата на тестостерона.

 

Подготовка за изследването:

Пробата се взима сутрин на гладно в 8:00 часа след 12-часова хранителна пауза без прием на кафе и медикаменти. При провеждане на изследването в следобедните часове и установяване на понижени нива задължително определянето му трябва да се повтори, като се вземе сутрешна проба.

 

Интерпретация на резултатите:

Заболявания и предпоставки, при които съществува голяма вероятност за измерване на ниски серумни нива на тестостерона: хипофизни тумори, лечение с кортизонови препарати, кетоконазол, опиоиди, СПИН, тежка бъбречна недостатъчност, безплодие, остеопороза, метаболитен синдром и захарен диабет, тежко обструктивно белодробно заболяване.

  • При млади мъже хипогонадизмът най-често се свързва с генетични нарушения /синдром на Klinefelter/, тумори на хипофизата /хипогонадотропен хипогонадизъм/, инфекциозни и възпалителни процеси в тестисите. В тези случаи нивото на тестостерона е значително намалено. При късно развиващ се хипогонадизъм общият тестостерон е ниско нормален или леко намален.
  • При деца високите стойности на тестостерон могат да предизвикат ранен пубертет.
  • При първичен хипогонадизъм се наблюдават ниски нива на тестостерон, но високи нива на ЛХ и ФСХ.
  • При вторичен и третичен хипогонадизъм – ниски или несъизмеримо нормални стойности на ЛХ и ФСХ.

Повишени стойности се регистрират при: хормонообразуващи тумори на надбъбрека, хипофизата, хипоталамуса и яйчника; вродени ензимни дефекти; неопластичен синдром с ектопична хормонална секреция; 70% от жените със синдром на овариална поликистоза.

Skip to content