Серумни биомаркери за ревматоиден артрит

Серумни биомаркери за ревматоиден артрит

Промоционален пакет за специализирана диагностика на ревматоиден артрит antiCCP, antiMCV 45.00 лв.

Ревматоиден артрит (РА)

Ревматоиден артрит (РА) – РА е хронично възпалително, системно, автоимунно заболяване, което се характеризира с дегенеративни промени в ставите и често води до трайно увреждане.Среща се с честота 1 дo 2% в целия свят. Засяга всички възрасти, но превалира между 30-55 годишна възраст.Честотата му при жените е три пъти по-висока от тази при мъжете и стига до над 5% при жените след 55 г възраст. За ранната му диагноза е голямо значение имат някои биомаркери.
Най-голямо значение за диагностика на РА имат следните показатели:
а/ RF или rheumatoid factor (RF);
б/ Anti-CCP или anti-cyclic citrullinated peptide или ССР antibody;
в/ Anti-MCV или anti-mutated citrullinated vimentin или MCV antibody;

Посочените биомаркери са автоантитела, които се синтезират срещу собствени молекули – антигени. Причината за синтеза на автоантитела е промяна в структурата на някои собствени, структурни белтъци. Веднъж синтезирани автоантителата атакуват собствената съединителна тъкан и предизвикават възпалителни симптоми.

Първото автоантитялото при РА е описано от Waaler в 1940 г. Малко по-късно се въвежда пробата Waaler Rose за диагностика на РА. След пробата на Waaler Rose пробата е въведен бимаркера за ревматоиден фактор (RF), който изцяло дублира този тест.

В зависимост от структурата на антигена, автоантителата носят различни имена – антикератинови (срещу кератин), антицитрулинирани протеини и други. Цитрулинът е модифицирана форма на аминокиселината аргинин, произведен от действието на пептидил-аргининдеаминазата. Тези анти-цитрулинирани антитела (ACPA) са от особен клиничен интерес. Към тях се отнасят anti-CCP и anti-MCV Anti-mutiral tsitruliniran vimentin (Anti-MCV) – срещу мутирал цитрулиниран виментин. Тези молекули се установени във фибробластите и синовиалните клетки.

Търсене на по-специфични и по-чувствителни биомаркери доведе до предлагането през последните години на тестове като anti-CCP (АССР) u anti-MCV. Тези два маркера са с по-голяма специфичност (стигаща до 95%) и чувствителност (до 85-90%). Европейската лига срещу ревматоидния артрит предлага използването на anti-CCP и anti-MCV за диагностика на РА.
Пациенти с РА сега са разделени в две групи: положителни и отрицателни АССР антитела. Редица проучвания препоръчват добавяне на anti-MCV и RF към anti CCP за подобряване диагностичната стойност на тестовете за ревматоиден артрит.
N

Anti-CCP

Anti-CCP – са открити през последните две десетилетия. Синтезата на тези антитела е в резултат на комбинация от генетични и фактори на околната среда. Познати са три вида теста: anti-CCP1, anti-CCP2 u anti-CCP3 с различна специфичност, чувствителност и cut-off стойности. След проследяване на 68 публикации се стига до извода, че комбинация от аnti –CCP2 и РФ показват положителна предиктивна стойност (PPV) до 100%, по-голяма от изследването на единичен параметър. Anti-CCP и особено Anti-CCP2 е много полезен за оценка на предклиничен (12-14 г) и ранен клиничен стадий на РА. Пациент с положителен Anti-CCP тест се приема, че има серопозитивен тип РА, а този с отрицателен тест за серонегативен тип РА. Това не означава, че първият категорично имат РА, а не друго заболяване и че вторият няма РА или няма да развие. Серопозитивните пациенти имат по-тежко протичане на РА, показват по-агресивен набор от симптоми, чести обостряния и ограничени периоди на ремисия в сравнение с серонегативните пациенти. За протичането на клиничния курс значение имат и много други фактори. През юли 2010 Европейската лига срещу ревматизма (EULAR) и Американският колеж по ревматология препоръчат всички пациенти съмнителни за РА да бъдат изследвани за Anti-CCP, заедно с Anti-MCV и RF.
N

Anti-MCV

Anti-MCV – са открити след Anti-CCP и са насочени срещу мутирал цитрулиниран виментин. Цитрулинирането на виментин играе решаваща роля в патогенезата на РА. Anti-MCV се приемат за част от диагностиката на РА, особено при болни отрицателни за РФ. Те са много полезни за ранно откриване на РА, защото се появяват относително по-рано. Anti-MCV показват силна корелация с активността на заболяването и ефекта от лечението. При РА диагностичната чувствителност стига до 65- 72% и специфичност до 85-90%.
В литературата се спори относно диагностичната надеждност на Anti-CCP и Anti-MCV. Важно е да се отбележи, че комбинираното изследване на двата показатели подобрява и чувствителността и специфичността на биомаркерите.
Защо трябва да се изследват биомаркерите за ревматоиден артрит?
Известни са доста биомаркери, които могат да се използват при диагностиката на РА. Тези биомаркери са с различна специфичност (50 до 95%) и чувствителност (40-85%). Те могат да се позитивират и при други автоимунни заболявания на съединителната тъкан. Проследяването на тези тестове има значение за:
а/ за подпомагане на диагнозата РА;
б/ за установяване на прогнозата;
в/ за предсказване отговора към използваното от пациента лекарство;
г/ за идентифициране на подгрупи съмнителни за РА.

Кога са положителни серумните маркери за РА?
Даден тест може да е положителен при пациент в продължение на години, преди изобщо да се развият клинични симптоми на РА. Пациенти със съмнение за РА, но с отрицателен тест, следва да го повторят в рамките на 6-8 седмици. Приема се, че anti-ССР и anti-MCV са силно специфични за РА и по-специфични и чувствителни от RF u W-R. Ранното откриване на РA е от съществено значение за правилното и успешно лечение.

Как се определят биомаркерите за ревматоиден артрит?
Всички посочени по-горе тестове се определят в кръвен серум след 12 часа гладна пауза.

Skip to content