Названието ,,туморни маркери’’ определя молекулите, които определени в кръвна проба, насочват за наличие на доброкачествен или злокачествен туморен процес и биха допринесли за неговото откриване, класифициране, прогноза, оценка на неговото разпространение и най-вече за чувствителността му към съответната терапия и контрол на терапия.
Туморни маркери се установяват в телесните течности и/или тъкани. Могат да бъдат установени и при нетуморни заболявания, най-често в доста по-ниски концентрации.
Познатите до момента туморни маркери са повече или по-малко зависими от размера на туморното заболяване.
СЕА – карциноембрионален антиген
Алтернативни наименования на теста: | Карцино-ембрионален антиген |
Апарат: | Alinity i |
Метод: | CMIA |
Мерна единица: | ng/ml |
Референтна стойност: | непушачи < 5,0 ng/ml / пушачи < 10 ng/ml |
Необходим биологичен материал: | Кръвен серум |
Условия за пробовзимане: | Най-добре е пробата да се вземе в ранните сутрешни часове. |
Ограничения: | В деня на изследването, пациентът следва да се въздържа от прием на кофеин съдържащи напитки (кафе, чай, енергийни напитки), лекарства и храна. |
Интерференции: | Тежка хемолиза, липемия, хипербилирубинемия, някой лекарства |
Резултат: | Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване. |
Какво представлява CЕA
CЕA е онкофетелен антиген, който се намира в нормалния и феталния интестинум. В ниски концентрации се установява при здрави възрастни в клетките на лигавицата на колона.
Плазмената концентрация на маркера корелира добре с разпространението на тумора при карцинома на дебелото черво.
При тип А карцином (ограничен в стената на дебелото черво) при 15% от пациентите се открива повишено ниво на CЕA.
При тип В (туморната тъкан преминаваща в дълбочина на чревната стена) се открива при 40%.
При тип С (случаи с ангажиране на регионалните лимфни възли) при 60%. При тип D (далечни метастази) при 80%.
CЕA е най-често назначаваният туморен маркер при колоректален карцином. Добре е да се има предвид това че неговата чувствителност и специфичност не са достатъчно високи, за да се използва за скрининг, особено при ранни безсимптомни стадии.
Най-важните индикации за неговото назначаване са за контролиране на лечението, протичането и проследяването на заболяването.
CЕA се използва често и като маркер за карцином на гърдата, въпреки че диагностичната чувствителност не е достатъчна. Единствено при метастазирал карцином на гърдата се установява в около 60-70% от случаите повишено ниво на CЕA. Подобна е ситуацията и при бронхиални карцином (доказва се повишено ниво на CЕA при наличие на метастази, които обаче не са изключени и при нормална концентрация на CЕA).
При липса на по-добри маркери CЕA се изследва и при други тумори (например на панкреаса, жлъчните пътища, черния дроб, стомаха, матката и други).
Тъй като времето на полуживот на CЕA е два дни, то определянето на концентрацията му е от особено значение при проследяването на пациентите. След пълното отстраняване на тумора нивото на CЕA бързо намалява и в течение на 4-8 седмици се нормализира напълно.
Едно ново повишениее сигнал за наличие на рецидив, който се улавя до 6 месеца преди да може да се докаже с визуални методи (ядреномагнитен резонанс, ултразвуково изследване, КТ, ендоскопско изследване).