Морбили се причиняват от обвит РНК вирус от рода Morbillivirus (семейство Paramyxoviridae). Вирусът е чувствителен към външни влияния и има един серотип. Съгласно Световната здравна организация (СЗО) вирусите на морбили се разделят на осем клейда (A, B, C, D, E, F, G, H) с общо 24 генотипа. Човекът е единственият гостоприемник и естествен резервоар на вируса. Заразяването става по въздушно-капков път чрез кашляне, кихане или говорене, както и чрез контакт със секрети от носа и гърлото. Предаване е възможно дори без директен контакт.
Инкубационният период е средно 10–14 дни. Заразността е възможна 4 дни преди до 4 дни след появата на обрива. След преболедуване се изгражда доживотен имунитет.
Болестта протича в два стадия:
- катарален (треска, кашлица, хрема, конюнктивит, петна на «Коплик» по устната лигавица);
- обривен с характерен макулопапулозен обрив, започващ по лицето и зад ушите.
Усложненията включват пневмония, отит, тежък енцефалит, както и късно усложнение – SSPE (подостър склерозиращ паненцефалит), който се проявява 6-8 години след инфекцията и често завършва фатално.
Морбили водят до временно отслабване на имунната система и т.нар. „имунна амнезия“, което увеличава риска от други инфекции. Заболяването е най-опасно при кърмачета, малки деца и възрастни. Особено тежко нерядко фатално протича при лица с първичен или вторичен имунен дефицит.
Клиничната картина може лесно да се обърка с други обривни заболявания като рубеола, парвовирусна инфекция, скарлатина.
6-12 дни след MMR-ваксинация могат рядко да се наблюдават т.нар. ваксинални морбили, които не са заразни и протичат леко.
При съмнение за морбили се препоръчват следните лабораторни изследвания:
- PCR от гърлен секрет до 7 дни след появата на обрива;
- IgM антитела в серум от 3-тия ден след началото на обрива до 4-6 седмици, като отрицателен резултат не изключва инфекция;
- IgG антитела в серум от 7-10 дни след началото на обрива.
Специализирани лаборатории правят генотипиране (възможно при положителна PCR и високо вирусно натоварване), което позволява разграничаване между див вирус и ваксинална реакция, както и проследяване на епидемични вериги.
Разпространението на морбили зависи основно от имунитета на населението, раждаемостта и гъстотата му. Недостатъчното ваксинационно покритие води до натрупване на незащитени лица и до епидемични взривове. Прекъсване на предаването е възможно с MMR-ваксина при имунитет в поне 95% от населението (колективен имунитет).