ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА

АНТИ-МИКРОЗОМАЛНИ АНТИТЕЛА

Резюме за МАТ

Алтернативни наименования на теста:

Анти-Микрозомални Мнтитела (МАТ) / Антитела срещу тиреоидната пероксидаза (Anti-TPO Ab)

Апарат:

Alinity i/ Architect c8000

Метод:

CMIA (chemiluminescent microparticle immunoassay)

Мерна единица:

IU/ml

Референтна стойност:

0.00 – 5.61

Необходим биологичен материал:

Кръвен серум

Условия за пробовзимане:

Най-добре е пробата да се вземе в ранните сутрешни часове.

Ограничения:

В деня на изследването, пациентът следва да се въздържа от прием на храна.

Интерференции:

Тежка хемолиза, липемия, хипербилирубинемия, някой лекарства

Резултат:

Получава се в същия ден, в който е даден материал за изследване.

Какво представлява МАТ

Тироидно-специфичната пероксидаза (TPO) е мембранносвързан гликопротеинов ензим. Участва в йодиране на тирозинови остатъци и в биосинтеза на Т3 и Т4.

Антитела срещу тиреоидната пероксидаза (Anti-TPO или MAT) са автоантитела, които се образуват срещу тироидно-специфичната пероксидаза при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

За разлика от автоантителата срещу тиреоглобулиня (ТАТ), автоантителата срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ) имат пряка роля в патогенезата на тези заболявания.

Показания за изследване МАТ

Изследване на МАТ е в допълнение и в помощ на поставяне на конкретна диагноза при заболяване на щитовидната жлеза. За получаване на пълна информация се препоръчва едновременно изследване и на ТАТ, TSH, fT3/fT4 и др.

  • Повишени нива на МАТ се наблюдават в над 90% от пациентите с тиреоидит на Хашимото.

  • Повишени нива на МАТ се срещат и в над 70% от пациентите с болест на Базедов-Graves.

  • Срещат се и при първичен микседем.

Специално внимание се обръща на нивото на МАТ във връзка с бременността – повишени нива на МАТ се установяват при почти всички случаи на слеродов тиреоидит.

Освен при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, повишени нива на МАТ често се откриват и при други автоимунни заболявания, например:

  • Ревматоиден артрит

  • Болест на Адисон

  • Първи тип захарен диабет

Леко повишени нива на МАТ се откриват и индивиди без клинична проява на изброените заболявания, по-често при жени и в напреднала възраст.

Тиреоидит на Хашимото

Органоспецифично автоимунно заболяване с хронично протичане. Обичайно протича безсимптомно, пациентите са в добро общо състояние. Основният белег е нарастването на щитовидната жлеза (гуша).

  • Около 1/3 от случаите са с хипотиреоидизъм (понижени нива на Т3 и Т4, повишени нива на TSH), който в 18% от случаите остава траен, останалите случаи е преходен;

  • 1/3 от пациентите са със запазена щитовидна функция (еутиреоидизъм – нормални нива на Т3, Т4 и TSH);

  • Латентен субклиничен хипотиреоидизъм се открива при 1/3 от клинично еутиреоидните лица;

  • 3-5% развиват хипертиреоидизъм (повишени нива на Т3 и Т4, понижени нива на TSH).

  • В повечето случаи се наблюдава наличие на анти-тиреоглобулинови антитела (ТАТ) и антитела срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ).

  • Сравнително често са повишени единствено антителата срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ) при нормални стойности за ТАТ.

  • В около 1% от случаите са повишени единствено анти-тиреоглобулиновите антитела (ТАТ).

Лечение се прилага само при проявен или латентен хипотиреоидизъм.

Как да се подготвя за изследването МАТ

За изследване на МАТ се взима венозна кръв, от която се отделя кръвен серум. Необходимо е преди изследването пациентът да се въздържа от прием на храна.

Кръв се дава в сутрешните часове.

Как да интерпретирам резултата за МАТ

Измерването на антителата МАТ представлява един от множество параметри в многостъпалния процес на диагностициране на заболяване на щитовидната жлеза.

При поставяне на диагноза на заболяване на щитовидната жлеза е необходимо назначаването на комбинация от изследвания, които да са във връзка с конкретната клинична симптоматика при пациента.

Това се обуславя от няколко фактора:

  • Макар, че МАТ се среща в почти всички пациенти с тиреоидит на Хашимото и болест на Базедов-Graves, нормални стойности не изключват напълно наличието на автоимунното заболяване.

  • Същевременно до 20% от изследваните лица показват повишени нива на МАТ, при нормална клинична картина и без други отклонения във функцията на щитовидната жлеза, тоест повишените антитела не са сигурен индикатор за наличието на автоимунното заболяване.

  • Титъра (количеството) на МАТ не винаги корелира с активността на процеса.

При ремисия, повторното покачването на титъра обикновено говори за рецидив на заболяването.

Интерференции

Някой автоантитела интерферират с имунологичните методи и водят до необясними резултати. Макар и незначително, резултатите за МАТ могат да се повлияят от наличието на следните автоантитела:

  • Антинуклеарни антитела (ANA)

  • Антитела при Ревматоиден артрит

  • Антитела при системен лупус еритематозус (SLE)

  • Антитела при първи тип захарен диабет

  • Антитела при болест на Крон

  • Антитела при множествена склероза

  • Антитела при язвен (улцерозен) колит

  • При повишение на общия IgG

Кръвният серум е неподходящ за изследване на МАТ в случай на тежка хемолиза, липемия или хипербилирубинемия. Много високи нива на общия белтък в серума (над 120 g/L) също биха дали неточни резултати за TSH. В такъв случай най-добре е да се вземе материал повторно.

Skip to content