Ехинококоза (Cystic Echinococcosis) МКБ В 67
Ехинококозата е хелминтно заболяване, причинено от развитието на ларвната форма на ехинококовата тения в различни органи на човека. Инкубационният период е дълъг – от няколко до десет и повече години. Основен източник е кучето. В него се развива полово зрялата форма, която представлява малка тения достигаща от 5 до 7 мм. При дефекация на кучето, попадналите навън членчета на тенията извършват активни движения в радиус до 25 см. и разсейват яйцата на паразита. Яйцата попадат върху почвата, приземни плодове, зелени подправки, както и върху козината на кучето. Близкият контакт с инвазирани кучета улеснява директното заразяване. Това става най- често при децата, но и при някои рискови професии – овчари, животновъди, гледачи в приюти за кучета, ловци и дресьори. Яйцата на кучешката тения са доста устойчиви в околната среда – до 12 месеца при стайна температура и до 6 месеца при -20 С.
От погълнатото яйце се отделя ембрион, който мигрира през тънкото черво, попада в кръвообръщението и достига до черния дроб и други органи (бял дроб, бъбреци, панкреас, мозък, кости). Ларвната форма се развива в човека като ехинококова киста. Големината ѝ варира от няколко сантиметра до гигантски размери в зависимост от органа, в който се развива. Болните търсят медицинска помощ, едва когато кистата притисне жизнено важен орган. Предклиничния стадий протича безсимптомно и се открива случайно, най- често при профилактични ехографски прегледи.
Продължителното развитие на паразита довежда до алергизиране и интоксикиране на организма. При някои локализации (централна нервна система, сърце, кости) развитието на кистата води до тежки необратими увреждания. Паразита засяга често няколко органа или се развиват няколко кисти едновременно. Много често заболяването рецидивира, което налага многократни хирургични интервенции. Пациентите с ехинококоза подлежат на диспансерно наблюдение за срок от 5 години.
Диагнозата на заболяването се основава на съвременни методи за образна диагностика (ехография, компютърна томография, ядрено- магнитен резонанс ) и серологични методи за доказване на специфични антитела. Лабараториите разполагат с високо чувствителни тестове ELISA IgG, както и потвърдителен W.b. (Western blot) Те се използват, както за ранната диагностика така и по време на лечение и дипансеризация на заболяването. Прилагат се и при установяване на рецидиви.