Захарният диабет тип 1 e заболяване, характеризиращо се с бета-клетъчна деструкция в Лангерхансовите острови в панкреаса, която води до абсолютен инсулинов дефицит. Пациентите съобщават за повишена жажда, често уриниране, включително и в нощните часове, отпадналост, редукция на тегло. Проявява се във всяка възраст, предимно млада. При изявата му у по-възрастни пациенти се касае за латентен автоимунен диабет (LADA). В 20-30% от случаите заболяването се манифестира с диабетна кетоацидоза. При част от пациентите са налице и други автоимунни заболявания. Захарният диабет тип 1 бива автоимунен и идиопатичен. При автоимунния се установават антитела, насочени към антигени в бета-клетките на панкреаса. Най-често изследваните в клиничната практика антиостровноклетъчни антитела са антителата към декарбоксилазата на глутаминовата киселина (анти-GAD65), тирозинфосфатазните антитела (IA2) и антителата към цинков протеинен транспортер 8 (ZnT8). В случаите, в които е трудно разграничаването на типа на захарния диабет /ЗД тип 1, ЗД тип 2, LADA, MODY и др./, се прибягва до тяхното изследване. Наличието им може дълъг период от време да предшества заболяването, което е предпоставка за откриването на рискови пациенти. При диагностициран захарен диабет нивата им намаляват с увеличаване на давността на заболяването.
