Функция на щитовидна жлеза



Хормонални тестове, свързани с функцията на щитовидната жлеза

Основните тестове, свързани с функцията на щитовидната жлеза са TSH, FT4, FT3, TAT, MAT, TSH-рецепторни антитела.
Тироидеа-стимулиращият хормон (известен още като TSH или тиреотропин) е хормон – пептид, синтезиран и секретиран от клетките на предния дял на хипофизата, който регулира функциите на щитовидната жлеза.
TSH стимулира производството на двата хормона на щитовидната жлеза: тироксин (T4) и трийодтиронин (T3). От друга страна той се контролира от освобождаващ хормон (TRH), който се произвежда от хипоталамуса и се транспортира до хипофизата, където стимулира отделяне на ТSH. Нивата на тироидните хормони (T3 и T4) в кръвта също оказват ефект върху секрецията на ТSH от хипофизата. Това е така наречената отрицателна обратна връзка - когато нивата на T3 и T4 са ниски, секрецията на TSH съответно се увеличава, и обратно когато нивата на T3 и T4 са високи, TSH намалява.

Референтни граници
Като цяло, стандартните референтни граници за TSH за възрастни е между 0.49 – 4.67 µIU/ml, но стойностите варират при измерване с различни методи. Терапевтиченият диапазон на целевото ниво на TSH за пациенти на лечение варира в посочените по-горе граници. Тълкуването зависи също от кръвните нива на хормоните на щитовидната жлеза (Т3 и Т4).
Наблюдават се известни различия в нивата на TSH, fT4 и fT3 в детска възраст, като обикновено са по-високи, а през пубертета достигат прицелните нива за възрастни



Интерпретация на лабораторните констелации
Щитовидната жлеза разполага с резерв (депо) на йод и прекурсори на тиреоидни хормони за около 2 месеца, което следва да се има предвид при интерпретации на лабораторните резултати. Нормално след стимулация от TSН, щитовидната жлеза секретира в по-големи количества Т4, който има и по дълъг полуживот. Затова в плазмата съотношението Т4/Т3 е около 20/1. От друга страна Т3 е по-активният хормон в тъканите и клетките на организма.

Изследване на TSH се препоръчва като скрининг при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза. Смята се за по удачен скринигов тест, в сравнение със свободния Т4 (FT4) .
Принципно минимални промени в серумните нива на сободния Т4 води до значително по-съществени изменения в плазмените концентрации на TSН. Смята се, че двукратно намаление на сободният Т4 предизвикава понякога стократно увеличние на TSН.

При лечение серумните нива на TSН, не винаги корелират точно с моментния тиреоиден статус на пациента, за разлика от концентрацията на свободния Т4.

При терапия на хипотиреоидизъм с L-тироксин се наблюдава по-бавно спадане нивото на TSН, спрямо това на свободния Т4.
При лечение на хипертиреоидизъм тиреостатиците подтискат нивата на TSН за по-дълъг период от време (до 6 месеца от началато на терапията) като през това време болният е еутиреоиден и свободния Т4 е в референтни граници.

Тестовете за щитовидни хормони се провеждат сутрин, след 12 часа гладна пауза. Задължително се забранява тютюнопушене, прием на кафе или други тонизиращи напитки.
Пробата се взима от пациент при пълно физическо и психическо спокойствие.

Възможните констелации при различни заболявания са посочените в таблицата по-долу:



начало на страницата


Лаборатория Рамус Благодари за Вашия избор и доверие!