Актуално от Лаборатория Рамус
Вирусни хепатити
Хепатитът представлява възпаление на черния дроб. Причините за него могат да бъдат най-различни: вирусна инфекция, прием на лекарства, контакт с химикали, отрови, прекомерна употреба на алкохол или вследствие на нарушение в имунната система на организма. Вирусите, причинители на хепатит са няколко вида: А, В, С, D и Е.
Хепатитният А вирус (HAV) предизвиква инфекция на черния дроб, която протича доброкачествено и не хронифицира. Предава се чрез битови контакти, заразена храна или вода и се нарича още „болест на мръсните ръце”. Източник на заразата е болният човек. Могат да заболеят лица от всички възрастови групи, но най-възприемчиви са децата и юношите. Хепатит А инфекцията има различни клинични прояви: от напълно безсимптомно протичане до типичния остър хепатит с жълтеница – най-характерния симптом на хепатитите (пожълтяване на кожата и склерите).
В лаборатория „Рамус” може да изследвате 2 маркера за хепатит А:
- Anti-HAV IgM: определяне на ранни антитела от клас М срещу хепатит А вируса; показва остра инфекция, пациентът е заразен в този етап.
- Аnti-HAV: обхваща антитела от клас G (късни антитела), които са маркер за прекаран в миналото хепатит А, или придобити след имунизация.
Хепатитният В вирус (HBV) предизвиква както остра, така и хронична инфекция на черния дроб. Инфекцията с HBV може да протече и безсимптомно. Източник на заразата е човек – болен с остра инфекция или хроничен носител. Вирусът се съдържа във всички телесни течности, но в най-висока концентрация е в кръвта и гениталните секрети.
Начини на предаване:
- Кръвен път: при контакт със заразена кръв (стоматологични интервенции, използване на заразени игли, предмети от бита – ножички, самобръсначки, четки за зъби и др.)
- Полов път: при полов контакт със заразен партньор
- Перинатален път: от майка на новороденото при остра инфекция по време на бременността.
Времето от заразяването до проявата на клиничните симптоми може да бъде от 30 до 180 дни. Клиничните признаци са сходни при всички хепатити, с малки различия: грипоподобни симптоми, висока температура, гадене, повръщане, загуба на апетит, потъмняване на урината, болки в дясното подребрие. По-късно се появява и пожълтяване на кожата и склерите на очите. За неваксинираните, рискът от HBV инфекция след рисков контакт с носител на инфекцията е не по-малък от 30%,
Лаборатория „Рамус” предлага няколко различни теста за хепатит В:
- HBs антиген (HBs Ag, австралийски антиген): Този антиген е най-ранният индикатор на активна хепатит В инфекция. Той може да бъде открит в серума преди поява на симптомите. Ако след 6 – 12 месеца HBs Ag не изчезне, пациентът се счита за хроничен носител.
- Аnti-HBs: Обикновено антителата срещу HBs антигена се появяват 7 седмици след заразяването и това означава, че инфекцията е в последен стадий на активност и пациентът не може да предава заразата на останалите. Тестът е положителен и ако сте ваксиниран. Тези антитела ви предпазват от повторно заразяване с вируса в бъдеще. Прието е, че защитното ниво трябва да бъде поне 100 IU/ml след имунизация.
- Anti-HBc Тotal: Aнтитела срещу HBc антигена (коров антиген) са маркер за прекарана инфекция и се откриват се през целия живот при почти всеки пациент, който е имал предхождащ контакт с вируса на хепатит В.
- Anti-HBc IgM: Антителата IgM са признак на настояща инфекция или реактивация на вируса. Положителен е резултата при пациенти, които са също и HBsAg положителни и обикновено това означава, че те имат остра инфекция.
- HBe антиген (HBe Ag): Mаркер за активно размножаване на вируса и инфекциозност. Понякога отсъствието на HBeAg у хора, които са позитивни за HbsAg не означава, че те не могат да заразят околните с вируса на хепатит В.
- Anti-HBe: Признак на липса на вирусна репликация (размножаване). Организмът се очиства от HBe антигена, започнал е оздравителен процес. Пациентите с положителен резултат за anti-HBe вече са много по-малко заразни. Обикновено това антитяло се задържа при хронична инфекция
Хепатит С: Вирусният хепатит С се причинява от хепатит С вирус (HCV). Важна особеност на този вирус е голямата му изменчивост, поради което все още няма изработена ваксина срещу хепатит С. Предава се по кръвен път. С повишен риск от заразяване с HCV са венозни наркомани, използващи общи игли и спринцовки и пациенти на хемодиализа. Вирусът може да се предаде от заразена майка на новороденото при раждането или по време на бременността. Инфекцията с хепатит С може да протече по три различни начина: безсимптомно, като остър или хроничен вирусен хепатит. Симптомите са сходни с тези при останалите хепатити. Вирусът е онкогенен и може да предизвика карцином на черния дроб и цироза.
Хепатит D: Причинява се от хепатит D вирус, който никога не се открива без хепатит В вирусна инфекция. Възможно е едновременно заразяване с двата вируса (коинфекция) или заразяване на фона на вече съществуваща хепатит В вирусна инфекция (суперинфекция). Заразяването става по един и същи начин и при двата вируса.
Лаборатория „Рамус” определя серологичен маркери за хепатит D:
Anti HDV-total
Хепатит Е: По начин на заразяване наподобява хепатит А (заразена вода или храна, битови контакти), а също и по начин на протичане. Единствено при бременни прогнозата е сериозна – може да доведе до чернодробна недостатъчност и увреждане на плода.
Литературни източници:
1. „Клинична вирусология” проф. С. Дундаров, ст. н. с.II ст. Д. Дундарова, ст. н. с. Iст. Р. Аргирова, доц. В. Русев, 2006г.
2. Fields virology, 5th edition, David M. Knipe, Peter M. Howley, 2007г.
3. www.e-placebo.com
4. www.hepasist.org
5. www.hepactive.org
начало на страницата
Информация за хепатит А
Хепатит А вируса предизвиква остра инфекция на черния дроб , която не хронифицира и обикновено протича доброкачествено , с ниска смъртност. Хепатит А е широко разпространено инфекциозно заболяване с широк диапазон на клинични прояви.
Инкубационният период е от 15 до 50 дни , средно 30 дни.Заразяването става чрез приемане заразена храна и вода. Отделянето на вируса от болните е чрез изпражненията.В околната среда вируса е доста устойчив.В изсушено състояние е стабилен няколко седмици,а замразен няколко години.
Симптомите могат да варират от слабо изразени до изключително тежки. Важно е да се имат предвид така наречените „аниктерични форми”. В тези случаи пациенти боледуват със съвсем леки симтпоми или изцяло без такива. Тези пациенти могат да бъдат скрит източник на зараза дълго време. При тях диагнозата се поставя със серологични тестове за антитела. Ранни симптоми: Грипоподобни, с внезапно начало, висока температура, втрисане, лесна уморяемост (адинамия),загуба на апетит, гадене, коремна болка или болка в дясното подребрие, мускулни и ставни болки. Късни симптоми: Тъмна урина и жълтеница (пожълтяване на кожата и склерите на очите), загуба на телесно тегло.
Заболяването рядко е фатално и повечето хора се възстановяват за няколко седмици без никакви усложнения. Възрастните имат симптоми на заболяването по-често от децата. Подрастващите и децата обикновено имат много леки симптоми и при тях рядко се явява жълтеница. Трябва да се помни, че не при всички инфектирани се проявяват всички симптоми.
Заразният период започва около две седмици преди появата на симптомите и продължава около седмица след появата им. Най-силно заразен е обаче преди появата на жълтеницата, което е много опасно за околните. След като веднъж преболедуваме от хепатит А, е невъзможно повторно боледуване. Оставаме защитени до края на живота си. Заболяването не хронифицира. Диагнозата хепатит А Диагнозата се поставя на базата на тестване за наличието на ранни антитела. Ранните антитела показват ,че индививидът е инфектиран и заболяването е в ход. Те се намират в кръвта и основната им роля е да унищожат вируса. Взема се кръв, в която се изследват показателите за некроза на чернодробните клетки (няколко специфични за черния дроб ензими), според които може да се съди колко остър е хепатитът.
Лабораторни тестове, които подпомагат диагнозата:
1.Определяне на чернодробни ензими: AST и ALT се повишават в средата на инкубационния период. Резултатът от това изследване трябва се съпостави с клиничните симптоми и да се изключат други причини за покачване на стойностите на тези показатели.
2.Изследване на концентрацията на серумния билирубин – количеството се повишава в началото на клиничната изява на заболяването.
3.Общо химично изследване на урина – пробата за билирубин и уробилиноген в урина се позитивира ,когато започне развитието на болестта.
4.Определяне на антитела срещу вируса на хепатит А:
Наличието на антитела от клас IgM срещу вируса на Хепатит А(Anti-HAV)- говори за остра инфекция.
Откриването на същите антитела, но от клас IgG (Anti-HAV-IgG), е доказателство за прекаран в миналото Хепатит А.
начало на страницата