Актуално от Лаборатория Рамус
Остеопороза
Остеопорозата (гр. osteo-кост и poros-пора) е прогресивно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и структурни изменения на костната тъкан, които водят до повишена чупливост и последващ риск от счупвания. В резултат от намаленото усвояване на калций, костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане (резорбция) на костната тъкан в полза на резорбцията. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания-особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости.
Остопорозата е може да бъде класифицирана като:
- първична-генерализирана (обхващаща целия скелет);
- първична локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото, хормонален дисбаланс и др.),
- вторична - след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг.
Вторичната се среща значително по-рядко, но при нея няма възрастови ограничения.
Първичната остеопороза е масовата-засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормони - естрогени.
Фактори, предразполагащи към остеопороза:
Рискови фактори, които не могат да бъдат избегнати:
• напреднала възраст – за нея е характерна т. нар. сенилна (старческа) остеопороза, при която най-чести са счупванията на шийката на бедрената кост;
• състояние след менопауза или ранна менопауза (настъпила преди 45г. възраст по естествен път или след оперативно отстраняване на яйчниците), при което се наблюдава най-разпространеният вид остеопороза със счупвания на прешлените и на долната трета на предмишницата;
• наличие на определени заболявания - захарен диабет, Базедова болест, ревматоиден артрит, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, левкози и други;
• продължително лечение с медикаментозни средства, увреждащи костната структура - кортикостероиди, антиепилептични лекарства, тиреоидни хормони и други;
• наследственост;
• грацилно телосложение, характеризиращо се с фина костна структура, нисък ръст и поднормено тегло;
• хора от бялата или азиатската раса.
Рискови фактори, които могат да бъдат избегнати:
• недостатъчен внос на калций и витамин Д с храната – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата;
• заседнал начин на живот - липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях;
• тютюнопушене - никотинът в цигарите потиска синтезата на ново костно вещество;
• прекомерна консумация на кафе (над 3 чаши дневно), готварска сол, черен чай, злоупотреба с алкохол –нездравословни навиц, които водят до увеличено отделяне на калция чрез бъбреците и до загуба на костно вещество;
• небалансирано белтъчно хранене - прекомерният или недостатъчен внос на белтъчини ускорява процеса на костна загуба;
• остър и хроничен психоемоционален стрес - адреналинът, който се отделя по
време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване; този процес може да се развие в рамките на седмици и дори дни!
Биохимични маркери на костния обмен
Биохимичните маркери дават представа за моментния костен метаболизъм. Те не служат за диагноза на остеопорозата, но са отличен показател за проследяване ефекта от лечението между две измервания на костната плътност.
Маркери за костно изграждане (формиране):
• Остеокалцин - матриксен неколагенов протеин (м.т. 5800), синтезиращ се предимно в остеобластите, който след това се вгражда в органичната матрица на костта. Той е чувствителен и специфичен маркер на остеобластната активност. Нивата му се повишават при костна загуба.
Остеокалцинът оказва влияние върху секрецията на инсулин от панкреаса и подобрява способността на другите клетки да усвояват глюкозата. При диабет ІІ-ри тип и двата процеса са нарушени.
Този маркер намира приложение при диагностиката на заболявания свързани с нарушена обмяна на калций – остеопороза, плазмоцитом, костни метастази, за оценка на костната синтеза по време на растежа Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
• С-терминален пропептид на колаген І (PICP) -
Той се отделя преди колагена да се инкорпорира в костния матрикс. Смята се за най-чувствителния индикатор за остеобластната активност. Нивата му също се повишават при костна загуба. Пропептид на карбокситерминалния проколаген І
(маркер за колагеновата синтеза)
• АФ - (костноспецифичната АФ-маркер за минерализацията на остеоида)
Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
Маркери за костна резорбция:
Костната резорбция се оценява чрез определяне количеството на екскретираните с урината:
• Калций (Са) - Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
• Пиридинолин - ( изгражда кръстосаните връзки между колагеновите вериги).
• Деоксипиридинолин - Освобождава се след протеолитична деградация на колагена. Той е индекс за остеокластната активност и специфичен маркер за костна резорбция. Деоксипиридинолина e по-специфичен за колаген тип І, изграждащ матрикса на костта, т.е. ДПД е специфичен маркер за разграждане на костта. Предимство на този показател е, че не се метаболизира в черния дроб (за разлика от хидроксипролина), отделя се непроменен с урината, не се влияе от диети.
• Хидроксипролин - Подобно на горния маркер се освобождава след разграждането на колагена.
В България се изследват рутинно серумният остеокалцин, уринният DPD, beta-CrossLaps
Маркерите на костно образуване и разграждане имат значение при определяне скоростта на костната обмяна. Тези биохимични маркери могат да бъдат използвани за идентифициране на постменопаузалните жени, които губят по-бързо костна маса.
При проучвания сред популацията се установява, че маркерите на костно разграждане имат прогностичен ефект за определяне на фрактурния риск. В същото време, прогностичната им стойност при оценяване на отделните индивиди все още не е потвърдена. Измерванията на тези костни маркери се характеризират с висока степен на вариабилност вътре в групата от индивиди.
Mаркерите на костния обмен имат стойност при прогнозиране и мониториране отговора към провеждано антирезорбтивно лечение, но само при постменопаузални жени. Нормализирането на маркерите на костна резорбция и костно формиране след антирезорбтивно лечение показва наличието на фармакологично въздействие върху костните клетки и предполага успех на провежданото лечение.
!!! Маркерите на костен обмен могат да бъдат определени в началото на скъпоструващо фармакологично лечение и повторно между 3-ия и 6-ия месец от провеждането му. Промените около и над 20-30% спрямо изходните стойности е предиктор на положителен терапевтичен ефект. По-нататъшно проследяване не се препоръчва, тъй като стойностите достигат “плато” между 6-ия и 12-ия месец от лечението.
Съвременната роля на биохимичните маркери на костен обмен е мониториране на антирезорбтивната терапия при постменопаузални жени и предсказване на положителен отговор към нея или откриване неотговарящите към лечението. Все още липсва консенсус и по това им приложение.
Стандартни биохимични изследвания
Веднъж поставена диагнозата остеопения или остеопороза изисква изключване на първично заболяване, което да я обуславя. Изключването на вторична остеопороза е важно условие за започване на лечение. Лабораторният минимум за изключване на някои чести причини е представен в таблицата по долу:
| Провеждано изследване | Цел на изследването |
| хемоглобин, хематокрит и левкоцити | изключване на кръвно заболяване |
| СУЕ, общ белтък (евентуално албумин) | изключване на миелом и ревматологично заболяване |
| серумен креатинин | изключване на ХБН |
| серумен калций, фосфор, алкална фосфатаза; 24-часова калциурия или уринно съотношение калций/креатинин | изключване на хиперпаратиреоидизъм и ренална хиперкалциурия |
| Кръвна захар | изключване на захарен диабет |
| чернодробни ензими | изключване на напреднали чернодробни лезии |
При наличие на показания в скрининга се включват и измерване на тиреотропния хормон (TSH) в серума - за изключване на тиреотоксикоза, паращитовиден хормон (PTH) и серумни нива на 25(0Н)D - за изключване на хиперпаратиреоидизъм и недостиг на витамин D.
β-crosslaps Посочените по-горе изследвания са необходими, когато е налице: съмнение за наличие на заболяване, обуславящо ниската костна маса Z-score £-1.0. Пептидът е част от C-телопептида на бета 1-верига от типа I колаген на костта и е биохимичен остеокатаболитен маркер на костната обмяна. Серумният β- crosslaps като лабораторен параметър се използва за проследяване на костния метаболизъм.
Серумният β crosslaps и остеокалцина са взаимно свързани при пациенти с хиперпаратиреоидизъм, хронична бъбречна недостатъчност на хемодиализа, хипопаратиреоидизъм и псевдохипопаратиреоидизъм.
Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
Калцитонин
Щитовидната жлеза е разположена в предната част на шията. Тя съдържа два вида клетки, които произвеждат хормони. Фоликуларните клетки произвеждат щитовидния хормон, който въздейства на сърдечния ритъм, телесната температура и енергийните нива в организма. С клетките-произвеждат калцитонин, хормон, който помага за контрола нивото на калций в кръвта. При бозайниците е синтезиран в голямо разнообразие от други тъкани, включително и от белите дробове и стомашно-чревния тракт.
Калцитонинът е 32 амино-пептиден хормон, който се секретира от щитовидната жлеза. Той отговаря за калциевата обмяна. Предизвиква намаляване на плазменото калциево ниво и има противоположно действие на паратхормона.
Калцитонинът е естествен пептиден хормон. Във фармакологична доза калцитонинът подтиска активността на остеокластите и по този начин има антирезорбтивен ефект.
Калцитонинът е един от хормоните, регулиращи калциевия метаболизъм. Той значително намалява калция, отделящ се от костите при състояния с висок костно-минерален метаболизъм, като например болест на Paget и форми на остеопороза, характеризиращи се с повишена костна резорбция. Поради намалена ренална реабсорция на фосфати, натрий и калий, калцитонинът увеличава ексрецията на калий, циркулиращ във високи дози.
Освен това калцитонинът намалява стомашната и панкреатичната секреция, без да повлиява стомашно-чревния мотилитет. Главната цел на калцитонина са костите. Всички костни ефекти на калцитонина се развиват посредством остеокластите, върху които са разположени рецепторите за хормона. Калцитонинът намалява броя и активността на остеокластите. Калцитонинът от сьомга е биологично по-активен от другите видове калцитонин благодарение на много по-големия си афинитет към рецепторите и много по-голямата резистентност на метаболитна фрагментация. След продължителна употреба на калцитонин от сьомга за 7-12 месеца се развиват антителла към хормона, но това рядко оказва влияние въху клиничния ефект.
Калцитониновият рецептор е член на G-протеин рецепторното семейство.
Физиологични ефекти на калцитонина:
Кости: потиска резорбцията на костна тъкан чрез потискане на активността на остеокластите.
Бъбреци: инхибира тубулна реабсорбция на калций и фосфор, което води до увеличаване на размера на загубата в урината.
При рибите, гризачи и някои домашни животни, калцитонин играе важна роля в калциева хомеостаза. При хората, калцитонина има по-малка роля в регулирането на кръвната концентрация на калций. Едно интересно доказателство в подкрепа на това твърдение е, че хората с хронично увеличени (медуларен рак на щитовидната жлеза) или намалени (хирургично отстраняване на щитовидната жлеза) нива на калцитонин в кръвта обикновено не показват промени от нормална концентрацията на серумния калций.
Контрол на калцитониновата секреция:
Най-известният фактор, контролиращ калцитониновата секреция, е в извънклетъчната концентрация на йонизиран калций. Повишени нива на калций в кръвта силно стимулира секрецията на калцитонин, и секреция се потиска, когато концентрацията на калций е под нормалното. Известен брой други хормони, както и нервни контролни механизми е доказано, че стимулират освобождаването калцитонин в определени ситуации.
Голям брой заболявания са свързани с ненормално увеличени или намалени нива на калцитонин. Има няколко терапевтични приложения на калцитонин. Той се използва за лечение на хиперкалциемия в резултат на редица причини.
Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
Алкалната фосфатаза: присъства във всички органи на тялото, като се наблюдава в особено високи нива в интестиналния епител, бъбречните каналчета, костите, черния дроб и плацентата. Въпреки че точната метаболитна функция на ензима все още не е напълно изучена, е установено, че ензимът е свързан с липидния пренос в червата и с калцифициращите процеси в костите. Видът, присъстващ в серум на здрав възрастен, вероятно произхожда главно от черния дроб, като част от общата му активност може да произхожда от костите. Относителният дял на тези две форми в общата активност е подчертано зависим от възрастта. Измерването на серумна алкална фосфатаза е от особен интерес за изучаването на две групи състояния: чернодробно-жлъчни заболявания и костни заболявания, свързани с нарастваща остеобластна активност. При всяка форма на запушване на жлъчните пътища черният дроб започва да синтезира повече алкална фосфатаза.
Интрачернодробните запушвания на жлъчните пътища също повишават серумната алкална фосфатаза, но обикновено в сравнително по-малка степен. Чернодробните заболявания, които засягат главно паренхимните клетки, като инфекциозни хепатити, също показват само умерено повишени или даже нормални нива на серумна алкална фосфатаза. Сред костните заболявания най-високи нива на серумна алкална фосфатаза се срещат при болестта на Paget.
При остеомалация се наблюдава умерено повишение, като под влияние на терапия с витамин D нивото на алкална фосфатаза бавно спада. Първичен и вторичен хиперпаратиреоидизъм са свързани със слабо до умерено повишаване на активността на алкалната фосфатаза в серума. Много високи ензимни нива се наблюдават при пациенти с рак на костите. Краткотрайно повишаване може да бъде наблюдавано и при лечение на костни фрактури. Физиологичния растеж на костите повишава серумната алкална фосфатаза, и резултат от това е факта, че при растящи деца ензимната активност е от 1.5 до 2.5 пъти по-висока от нивата в серум на здрав възрастен.
Нарастване от 2 до 3 пъти над нормалните стойности може да се наблюдава при жени в третото тримесечие на бременността, въпреки че интервала е много широк и в някои случаи нивата може и да не превишат горната граница (допълнителното количество ензим се образува в плацентата).
Лаборатория Рамус определя този параметър в кръвна проба - серум, взет след 12 часа гладна пауза, резултатът става готов в деня на вземане на пробата.
начало на страницата