ХЕМАТОКРИТ (HCT)

Какво е хематокрит?
Хематокритът представлява дела/обема на червените кръвни клетки в кръвта. Той се счита за неразделна част от ПКК, заедно с концентрация на хемоглобин, броя на левкоцитите, еритроцитите и тромбоцитите. Тъй като еритроцитите пренасят кислород от белите дробове до тъканите на тялото, хематокритът е отправна точка за способността да се доставя кислород. Определя се чрез центрофугиране на хепаринизирана кръв в капилярка (известна като микрохематокритна капилярка) при 10,000 RPM в продължение на пет минути. Така кръвта се разделя на слоеве и обемът на клетъчния слой разделен на общия обем на кръвната проба дава хематокрита. Съвременните хематологични анализатори определят хематокрита по формула, съгласно която броят на еритроцитите по средния им обем (MCV) дава хематокрита.

Кога се изследва хематокрита?
Изследването на хематокрита е необходимо да се провежда заедно с броя на еритроцитите и концентрацията на хемоглобина.

Промени в концентрацията:

  • Висок хематокрит се среща при полицитемия вера, еритремия, миелопролиферативни заболявания, хронична обструктивна белодробна болест, хипоксия, повишени нива на еритропоетин, сърдечна дисфункция, дехидратация и други.
  • Нисък хематокрит се среща при различните анемии и анемични синдроми – апластична анемия, желязодефицитна анемия, рак, ХИВ, химиотерапевтични лекарства, цироза, лимфом на Ходжкин, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна болест, левкемии, миелом и други.

Среден обем на еритроцитите (MCV)
Това е показател, който се измерва директно от хематологичния анализатор. Той е намален в детска възраст както и при някои видове анемии (така наречените микроцитни анемии), напр. желязодефицитната анемия, таласемия, анемия при хронични заболявания. Увеличен е при макроцитни анемии, напр. пернициозна (при дефицит на витамин В 12 и фолиева киселина), при алкохолизъм и други.
Средно съдържание на хемоглобин в еритроцита (MCH)
Изчислен показател, който се интерпретира в случаите на анемичен синдром, заедно с резултатите за хематрокрит, MCV и MCHC.
Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC)
Изчислен показател, който се интерпретира в случаите на анемичен синдром, заедно с резултатите за хематрокрит, MCV и MCH.
Ширина на разпределение на еритроцитите в зависимост от обема им (RDW)
Изчислен показател, който се повишава при наличие на нееднородност в еритроцитната популация. Той е количествена мярка за анизоцитоза на еритроцитите (наличие на еритроцити с различна големина). RDW под долна референтна граница не съдържа информация.
Среден обем на тромбоцитите (MPV)
Намаление на MPV заедно с намален брой на тромбоцитите, се среща при апластична анемия, мегалобластна анемия, химиотерапия, остра левкемия, лупус и др. При ремисия или оздравяване MPV се увеличава преди да се покачи броя на тромбоцитите.
MPV e увеличен при вродените тромбоцитопении, които се характеризират с гигантски тромбоцити. Увеличен MPV може да има и при реактивни тромбоцитози – например инфекции, ревматоиден артрит, следоперативно и др;
MPV в референтни граници при пациент с тромбоцитопения означава нарушена тромбоцитопоеза.
Обемното участие на тромбоцитите (PCT)
PCT – Обемното участие на тромбоцитите в общия обем кръв (аналогично на хематокрита).
Ширина на разпределение на тромбоцитите по обем (PDW)
Резултатите от PDW трябва да се тълкуват заедно с данните за MPV.