D-Dimer или фибрин деградационен продукт( FDP)

D-dimer е малък протеинов фрагмент, присъстващ в кръвта след разграждане на кръвен съсирек чрез фибринолиза. Нормално нивото му е много ниско, 100-200 ng/mL. Доказателство за повишена фибринолиза и увеличен D-dimer е удължаване на интраваскуларно коагулиране и тромботично заболяване. Определяне на D-dimer се използва в оценката на пациенти с венозен тромбоемболизъм (дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия). Колкото по увеличен е D-dimer, толкова по-голяма е вероятността за венозен тромбоемболизъм. За поставяне на диагнозата D-dimer се комбинира с клиника и изследване на тромбоцити, фибриноген, РТ и ТТ. Концентрациите на D-dimer се увеличават с възрастта и по този начин намалява неговата специфичност.

За определяне на D-dimer се използва плазма получена от венозна или капилярна кръв смесена с антикоагулант (цитрат). Кръвта се взема на гладно и без прием на лекарства за минимум 12 часа.

Клинично значение
D-dimer е важен при пациенти със съмнителни тромботични нарушения. Анализът му се провежда за да се изключи тромбоемболична болест.

Повишени нива на D-dimer има при дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, дисеминираната интраваскуларна коагулация, аортна дисекация, ухапване от отровна змия, бременност, възпаление, злокачествени заболявания, травма, следоперативно, чернодробно заболяване (намален клирънс), сърдечни заболявания, високо ниво на триглицеридите, повишен серумен ревматоиден фактор, хемолиза, след хирургични процедури, при възрастни пациенти над 80 г. Стойности < или = 500 ng/mL фибриноген еквивалентни единици се използват за изключване на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия. D-dimer има отрицателна прогнозна стойност от 100% (диапазон 97% -100%) и е одобрен от FDA за изключване на остра белодробна емболия и тромбоза на дълбоките вени.