Диференциално броене или левкограмa

Какво представлява левкограмата?
Левкограмата е изследване, при което се определя броя на отделните видове левкоцити и техните процентни съотношения. Диференциалното броене може да се извърши мануално (микроскопско диференциално броене) – от лекар специалист или автоматично (автоматично диференциално броене) – от хематологичен анализатор. При микроскопското диференциално броене на микроскопски препарат се диференцират 100 или 200 левкоцита, след което се представя тяхното процентно разпределение. В съвременните лаборатории диференцирането на белите кръвни клетки най-често става автоматично от хематологични анализатори.

Това са референтни граници при възрастни индивиди:

Диференциално броене от автоматичен анализатор:
Neu/Неутрофили Лазерна MAPSS технология 2,0-7,8 G/l
Neu% Лазерна MAPSS технология 44,0-76,0%
Ba/Базофили бр, Лазерна MAPSS технология

0,00-0,20 G/l

Ba%

Лазерна MAPSS технология

0,0-2,0%

Eo/Еозинофили бр,

Лазерна MAPSS технология

0,00-0,70 G/l

Ео%

Лазерна MAPSS технология

0,0-6,0%

Mo/Моноцити бр,

Лазерна MAPSS технология

0,20-1,50 G/l

Мо%

Лазерна MAPSS технология

3,0-13,0%

Ly/Лимфоцити бр,

Лазерна MAPSS технология

0,6-4,1 G/l

Ly%

Лазерна MAPSS технология

20,0-40,0%

Тромбоцити/PLT

Кондуктометричен след флотация на еритроцитите

130-440 G/L

MPV

Кондуктометричен след флотация на еритроцитите

7,5 – 11,5 fL

PDW

Кондуктометричен след флотация на еритроцитите

15,5-30,5

PCT

Изчислен

0,002-0,450 L/L

СУЕ/ERS

Westergreen

< 25 mm/h

ДКК-мануално:

Пръчкоядрени/ St

визуално-оптичен

< 0,06

Сегментоядрени/ Sg

визуално-оптичен

0,44- 0,76

Еозинофили / Eo

визуално-оптичен

< 0,04

Моноцити/ Mo

визуално-оптичен

< 0,10

Базофили Ba

визуално-оптичен

< 0,01

Лимфоцити/Ly

визуално-оптичен

0,20-0,40

Диференциалното броене на левкоцитите е важно, защото отделните видове левкоцити имат различни функции и са показател за различни патологични процеси.

  • Неутрофилите се свързват с вродения, неспецифичен имунитет. Те се продуцират в костния мозък и след съзряване (за около 10 дни) постъпват в кръвта. Тук те циркулират в продължение на 10-15 часа и мигрират от съдовете в тъкани или телесни кухини. В периферната кръв неутрофилите гранулоцити биват пръчкоядрени (по-млади) и сегментоядрени (по-зрели) клетки.
    Неутрофилите са основна част от левкоцитите при възрастен. Увеличението им е известно, като неутрофилия или гранулоцитоза. Терминът олевяване означава увеличение на неутрофилните левкоцити, както и процентът на пръчкоядрените такива. Левкоцитоза с неутрофилия и олевяване са характерни главно за бактериалните инфекции и по-рядко за вирусните инфекции;
  • Еозинофилите се продуцират в костния мозък и циркулират в кръвта за няколко часа. След това мигрират в тъканите, където осъществяват своите функции в продължение на няколко дни.
    Повишеното производство на еозинофилите (еозинофилия) се медиира от фактори, получени от някои активирани Т-лимфоцити и мастни клетки, особено IL-5 (Интерлевкин-5). Еозинофилията е характерна за алергични заболявания, паразитни инфекции, в хода на възстановяване от бактериална инфекция, болест на Hodgkin, болест на Addison, тежки алергии, лимфоми, някои кожни заболявания и други.
    Намаление на еозинофилите (еозинопения) се среща при повишена секреция на стероиди, инфекциозна мононуклеоза и други.
  • Базофилите са много малък процент от левкоцитите.
    Увеличението им (базофилия) се среща рядко и главно при миелоидна дисплазия, хронична миелогенна левкоза и някои паразитози;
  • Лимфоцити – броят им в периферията е почти двойно по-малък от този на гранулоцитите. Техният брой и процент е по-голям в детска възраст, след което постепенно намалява за сметка на неутрофилните такива. Те циркулират между кръвта и тъканите. Промени в броя на лимфоцитите обикновено отразяват промени в разпределението, а не промени в образуването им. Трите основни вида лимфоцити са Т-клетки: хелперни или цитотоксични, участници в клетъчния имунен отговор; В-клетки: участници в производството на имуноглобулини – хуморалния имунен отговор и естествени клетки убийци (NK): участници в лизирането на инфектирани с вируси клетки, защита на организма от туморни клетки.
    Увеличение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава главно при вирусни и хронични бактериални инфекции и по-рядко при лимфоми и левкемии, инфекциозна мононуклеоза, туберкулоза, коклюш, в хроничната фаза на някои бактериални инфекции.
    Намален брой на лимфоцити (лимфопения) се среща при СПИН, уремия, масивни изгаряния, след продължителна терапия с кортикостероиди и други.
    В детска възраст относителният дял на лимфоците е най-голям, след това намалява и достига разпределението при възрастен индивид;
  • Моноцитите са най-големите левкоцити в периферната кръв. Те биват три вида – макрофаги, дендритни клетки и пенести клетки. Моноцитите се образуват в костния мозък от прекурсори, наречени монобласти.
    В тъканите моноцитите се превръщат в различни видове: макрофаги, дендритни клетки и други.
    Увеличението на моноцитите (моноцитоза) се среща във възстановителния стадий на бактериалните инфекции и са благоприятен показател. Наблюдава се и при инфекциозна мононуклеоза, малария и други. Моноцитозата при туберкулоза и субакутен ендокардит е неблагоприятен показател.

Кога се прави левкограма (диференциално броене на левкоцити)?:
Желателно е всяко изброяване на левкоцитите да е придружено от диференциално броене за по-точна оценка на патологичния процес.

Подготовка на пациента за изследване на левкограма:
Преди изследването пациентът е на обичайния за него хранителен режим и физическа активност. Провежда се след задължителна 12 часова гладна пауза.
При спешни състояния левкограма може да се изследва по-всяко време, но интерпретацията се съобразява с условията.